Бийчъм благодари на смелата си посетителка и протегна ръка към телефона. Набра номер, който знаеше наизуст, след което зачака. Обратният път към живота щеше да започне от главната квартира на ЦРУ, където се намираше може би единственият човек, все още готов да я изслуша. Картонената кула на Марселъс Парсънс започваше да се разпада.
Джеръми подкара камионетката към Пайн Кебин — хижа в стил Втората световна война, сгушена в гъстите гори отвъд Парч Роуд. Там разтовари личните си вещи и забърза след Кокс, който вече беше тръгнал към стрелбището. Макар че откритият полигон на Агенцията изглеждаше малко недодялан в сравнение с Тренировъчния център за употреба на тактическо оръжие на ООЗ — едно истинско произведение на изкуството — той предлагаше на операторите онзи простор, който снайперистите приемат на драго сърце след продължителната диета сред едни и същи стени и врати…
— Подгответе се! След десет минути поемаме рубежите! — подвикна Хесус, докато Джеръми мъкнеше екипировката си към момчетата, скупчили се на тясната пътека. Взводният навлезе в периметъра, за да провери на мишените, докато останалите снайперисти от екипа „Рентген“ разтвориха черните си щурмови торби и започнаха да изваждат бронежилетки, пълнители, радиостанции и щурмови гранати — всичко необходимо за следващите два часа, през които щяха да се упражняват в стрелба от близко разстояние и ръкопашен бой.
— Е, ще кажеш ли за какво става въпрос, или ще продължаваш да си траеш? — изведнъж изтърси Кокс, подбрал удобния момент да зададе въпроса си така, че да го чуят и всички останали.
— Какво да ти кажа? — погледна го с недоумение Джеръми.
— Какво става — процеди колегата му. — През целия уикенд жена ти звъня на моята, тъй като ти беше потънал вдън земя… Имаш три деца, човече! И това не ти дава право да лъжеш!
— Какви ги дрънкаш? — кипна Джеръми. — Изобщо не ми е минавало през акъла да изневерявам на жена си! Изпълнявах мисия в чужбина! — Прехапа устни почти веднага, но вече беше късно — думите излетяха от устата му.
— Мисия ли? — обърна се да го погледне Бъки.
Хесус го беше предупредил да си държи езика зад зъбите, но връщане нямаше.
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че в края на миналата седмица Хесус и аз излетяхме от летище Манасас на борда на корпоративен самолет, приземихме се в Йемен, използвайки фалшиви паспорти, след което видяхме сметката на Алал-Бин!
Сега вече целият взвод го гледаше.
— Бих казал, че онази стрелба в Пуерто Рико здравата те е повредила — обади се след доста продължителна пауза Кокс. — Не е зле да идеш да се прегледаш…
— Казах ти истината! — тръсна глава Джеръми. — Открихме и документи, от които се разбра, че са готвили ново нападение срещу Щатите… Всъщност, откри ги Хесус… — Замълча за момент, после объркано поклати глава: — Не знам, момчета… Имам чувството, че сме започнали война срещу тероризма, но аз съм проспал инструктажа!
Тайни избухна в смях.
— Проспал си го, разбира се — извика той. — Не видя ли ордена, който ми окачиха, защото съм свитнал Осама Бин Ладен?
Бъки щраква пълнителя на своята МП-5.
— Виж к’во, Джеръми — подхвърли загрижено той. — Най-добре иди да видиш някой от психолозите, преди това да се е превърнало в проблем. А междувременно си дръж плювалника затворен. Ако шефовете те чуят какви ги дрънкаш, като нищо ще те преместят във взвода на онези с гумените пушки…
Хората го гледаха втренчено, чудейки се как да му помогнат.
— Хей, к’во става тук? — подвикна Хесус, приближил се неусетно към групата. — Ще тренирате ли, или ще си бъбрите?
По лицето му Джеръми отгатна, че вече знае какво е станало.
— Хайде, строй се и ходом марш! — подвикна Хесус и ги побутна към входната врата. — Кокс, днес ти ще бъдеш номер едно… — Това съобщение предизвика обръщането на няколко глави. Обикновено Джеръми беше този, който заемаше водеща позиция при атаките. — Тайни ще покрива с халосни евентуален обход на противника. Въпроси?
Въпроси нямаше. Промяната на задачите обикновено се посрещаше с намигвания и смушкване в ребрата, но днес подобни закачки не се получиха. Нещо се беше променило. Нещо по-важно от учебните задачи.
— Окей, започваме — подвикна Хесус.
Джеръми се плъзна покрай него и се насочи към последния рубеж. Очите им за миг се срещнаха. Тези на взводния бяха изпълнени с подозрение. Останалите от екипа опряха приклади в раменете си, вдигнаха предпазителите и се приведоха до стената. Той обаче усещаше, че признанието му не беше прието само като временна лудост.