— Готови, аз поемам контрол — пропя Хесус, симулирайки атака по инициатива на оперативното командване. Кокс насочи оръжието си към фалшивата входна врата, а Джеръми се облегна на Кокс, който беше непосредствено пред него. Взводът притихна, очаквайки началото на стрелбата с бойни патрони.
— Атака, атака! — изрева Хесус.
Всички се втурнаха напред със светкавична бързина, оръжията им изригнаха къси пламъчета. Щурмът на къщата бе проведен според стандартната тактика — по трима в по-големите помещения, по двама в по-малките. Тайни изстреля „лепка“ по посока на една от вътрешните врати — специален експлозив, който се залепяше за преградата, която трябваше да бъде взривена. Бъки отвори друга с помощта на щурмова граната „Хатън“. Всичко потъна в дим и пламъци, сред които яростно тракаха автомати и се чуваха войнствени викове.
Джеръми се понесе напред, като унищожаваше мишените там, където ги засичаше. „Заложниците“ поваляше на пода, с оглед да ги изтегли от огневата линия, а след това да ги изведе навън. След броени секунди се озова пред последната врата — „горещата зона“.
Залегна под ъгъл спрямо рамката, насочи дулото си в центъра на затворената врата и направи знак на партньора, който го следваше, да гръмне препятствието. Здрави пръсти върху рамото му съобщиха, че ще има компания за последната атака. В следващия момент видя взводния да се плъзга отляво и да нанася силен ритник на вратата. Ръката му се стрелна напред и нагоре, в помещението литна специалната бикфордова нападателна граната.
БУМ!!!
Джеръми се гмурна след взрива, пусна два куршума в челото на ухиления терорист, появил се вдясно, после светкавично се извъртя към пет манекена с превръзки през устата, нахвърляни върху раздърпан диван. Това очевидно бяха заложниците, тъй като бяха без оръжие.
— Чисто! — подвикна той, свали дулото към пода и се обърна към Хесус и останалите.
Но в момента на завъртането видя нещо, което накара напомпаното му от адреналин сърце да пропусне един такт. Хесус се беше изправил до стената в дъното, на три-четири метра от него, заковал мерника си точно между очите му. Ако лазерът му беше включен, щеше да маркира челото му с червената си бенка — точно като някоя достолепие индийка от Ню Делхи.
Пук, пук!
Двата куршума бръмнаха покрай лицето му — единият отляво, другият отдясно. Толкова близо, че усети топлината им върху кожата си. Ако беше помръднал, единият със сигурност щеше да го убие.
— Хей, какво по дяволите… — започна той, но изражението в очите на Хесус го накара да млъкне. В рамката на вратата се появи фигурата на Кокс, който ги поздрави с вдигнат палец и извика:
— Тук е чисто!
Джеръми се обърна към заложниците и едва сега забеляза, че зад тях се е скрила мишена, полулегнала на дивана. В бързината я беше пропуснал. Челото й беше продупчено от двата куршума на взводния.
— Веднъж вече ти казах да си гледаш работата! — изръмжа Хесус, свали оръжието си и на два скока се изправи до него. Раменете им почти се докоснаха. — Имаш проблем с възприемането на генералната схема, но фактът, че си пропуснал нещо дребно, не означава, че то няма да те убие!
Беше ясно, че няма предвид мишената на дивана. Това беше предупреждение.
19.
Сирад се измъкна от работа малко след четири под претекста, че трябва да си купи дрехи за предстоящото посещение в Лондон. Спусна се с асансьора до фоайето и излезе на улицата. Смени три таксита, с които направи продължителна обиколка на центъра. Използваше контраразузнавателните си познания, придобити в школата на ЦРУ Харви Пойнт в Северна Каролина — достатъчно солидни, за да изпотят и най-опитните агенти по проследяването от седемнадесетия етаж. Когато най-сетне се увери, че след нея няма опашка, тя се спусна в метрото и хвана Шеста линия, която я отведе на една пресечка от апартамента на Хамид на Осемдесет и втора.
Портиерът я поздрави по име и предложи да съобщи за пристигането й, но тя размаха под носа му ключа, който беше получила от Хамид, след което се насочи към асансьора.
— Ало, има ли някой? — попита тя, затваряйки вратата на апартамента зад гърба си. Огромното жилище изглеждаше самотно и стерилно, напоено с онази особена неподвижност, характерна за музеите и раковите отделения.