Джеръми приключи със свалянето на бронежилетката в момента, в който колата на Мейсън закова отпред. Проверките по време на обучение бяха нещо нормално за командира на ООЗ, особено на отдалечени полигони като този. Но когато той слезе от джипа и се насочи право към декорите на неотдавнашната стрелба, в корема му се образува огромна буца.
— Главите горе! — подхвърли с напрегнат шепот Кокс. — Старецът току-що пристигна.
Мейсън направи знак на Хесус и го дръпна встрани. Двамата размениха няколко реплики на тих глас, след което Хесус се обърна и махна по посока на Джеръми.
— Уолър! Лотшпайх!
— Сега пък в какво ни забърка, копеле? — полугласно подхвърли Лотшпайх.
Джеръми го стрелна с поглед, дръпна ципа на комбинезона си и запретна ръкавите. Изпълняваше една от заръките на баща си, която гласеше: Никога не им позволявай да видят, че се потиш…
— Здрасти, шефе — поздрави той, приближавайки се към двамата командири. — Какво има?
— Имам една задача за вас двамата — лаконично отсече Мейсън, който по принцип не обичаше да говори много. — Току-що ми се обадиха от Държавния департамент. Обектът за охрана пристига по-рано от предвиденото. От вас искам да отлетите за Ню Йорк и да се заловите с професионалното наблюдение на хотела.
— А останалите от взвода?
Джеръми си даваше ясна сметка, че този въпрос не подхожда на статута му, но тази задача изглеждаше малко прибързана за двамата най-нови оператори на екип „Рентген“.
— Остават тук, ще работят по движението на превозните средства заедно с „Ехо“. По някое време през нощта също ще тръгнат на път. — Мейсън рядко си правеше труда да разяснява заповедите си. — Защо? Да не би да имаш предвид нещо по-добро?
— Не, шефе. Готов съм да тръгна.
Каролайн щеше да побеснее, но това в случая нямаше никакво значение. Мейсън се беше женил три пъти. Но ООЗ винаги беше на първо място, независимо от характера на конкретната мисия.
— Добре — кимна той. — Уолт ви чака на пистата. Той ще ви откара до Ричмънд, откъдето ще хванете някой граждански полет…
Без да каже нито дума повече, Мейсън се качи в своя „Експлорър“ и изчезна по Парч Роуд.
Три часа по-късно Джеръми, Лотшпайх и две препълнени тактически раници излетяха от международно летище Ричмънд към нюйоркското летище „Кенеди“. Малко преди излитането му се удаде възможност да звънне у дома, но никой не отговори и той остави съобщение.
— Ще ти обясня по-подробно като се видим — гласеше то. Във всички случаи Каролайн нямаше да го разбере.
Бийчъм караше на изток по Рок Крийк Паркуей, избрала по-късия път между главно шосе 266 и Ленгли. Беше си направила труда да позвъни предварително и да поиска среща със заместник-директора по контраразузнаването Джордж Шеридан, когото познаваше още от времето му на говорител на малцинството в Сената. Дългогодишен приятел на президента, Шеридан си беше спечелил недосегаем статут благодарение на важната информация за ръководителите на „Ал Кайда“, събрана от неговия екип. Двамата с Бийчъм бяха добри приятели, въпреки че той беше заклет републиканец. Едва ли някой от политиците във Вашингтон имаше повече познания от него за разузнавателната общност. И ако някой изобщо можеше да й помогне в сегашната ситуация, това несъмнено беше Шеридан.
Паркира вдясно от главния вход и влезе във фоайето за издаване на временен пропуск. Получила документа, тя се върна в колата и подкара по серпентината на покрития гараж. Намери място чак най-горе, редом с микробусите за спешен превоз. Хора от екипа на Шеридан я чакаха пред новата административна сграда. Три минути по-късно тя вече влизаше в кабинета му на седмия етаж.
— Как си, Елизабет? — попита я с искреност в гласа той.
Вместо отговор тя извади от чантичката си портативен касетофон „Олимпъс“ и натисна клавиша за възпроизвеждане. Шеридан изслуша записа на касетата мълчаливо, но с видим интерес.
— Какво беше това?
— Запис на нещо, което никога не се е случвало.
Той се облегна назад и прекара длан по грижливо сресаната си коса.
— Ще трябва да ми разкажеш малко повече…
— Добре, слушай — кимна тя. — Става въпрос за малко сладко проникване в частен дом, отговарящо на инструкция 101. За вкус е прибавена инфантилна паравоенна операция, подходяща за начинаещи курсанти. Секретна, разбира се. Или, казано иначе — една шибана акция за изграждане на фалшиво обвинение.