— Не разбирам накъде биеш — поклати глава Шеридан.
— Вечерта, когато бях нападната, един млад служител от Съвета за национална сигурност ми позвъни във връзка със заседанието за „Старфайър“, насрочено за определен час в Белия дом. Помниш ли го?
— Разбира се. Ти не се появи.
— Той употреби думата Старфайър по открита линия — поклати глава Бийчъм. — С което, естествено, е задействал системата „Ешелон“, която автоматично маркира моя номер за 24-часово подслушване.
— Не могат да го направят, защото ти си…
— Не ми цитирай инструкциите, Джордж — прекъсна го тя. — Нали знаеш манталитета — записвай всичко, пък после нека Господ да се оправя. Записали са две обаждания. Това тук ме оневинява.
Скептичното му изражение се запази.
— Записът от НАС ли е свален?
— Да, но без регистрация. Искам да ме снабдиш с копие по официалните канали.
— Знаеш, че не мога, Елизабет — поклати глава Шеридан.
— Обвинена съм в убийство, Джордж — хладно го изгледа тя. — А тази лента доказва, че не съм го извършила. Чуй я пак… — Пусна финала на записа и поклати глава: — Парсънс е… Споменават името му.
— Стига, Елизабет — усмихна се Шеридан. — Това може да е всяко друго име. Ти твърдиш, че е Парсънс, но едва ли можем да сме сигурни без професионален анализ…
— Затова съм тук. Твоите хора ще му направят професионален анализ.
— Аз съм заместник-директор по контраразузнаването, Елизабет — напомни й той. — Ако изпратя тази касета в лабораторията и поискам да докажат връзката й с някаква конспиративна теория, цялата тази сграда ще си умре от смях!
— Ти си политически назначен да отговаряш за девет самостоятелни шпионски централи, занимаващи се с психологически операции, кампании по проникване, скрито финансиране за милиарди долари — все програми, които са толкова секретни, че ще ти трябва разрешение от господ бог, за да прочетеш само етикетите върху папките им. По дяволите, Джордж, трябва да го признаеш — там навън има един свят, в който ти не можеш да си пъхаш носа! А аз те моля за помощ, защото това трябва да се докаже.
Шеридан замълча. Той прекрасно знаеше, че като много ръководители на отговорен пост, и на него му се спестяваха част от мрачните тайни на собствения му бизнес.
— Да речем, че си права — бавно промълви той. — Но защо един сенатор на Съединените щати ще прояви желание да те компрометира и унищожи? И за целта да стигне до убийство? При това не на кого да е, а на юрист в СНС. Абсурд!
Бийчъм усети как гръбнакът й се вдървява от справедливо негодувание.
— Не ми трябва обяснение, трябва ми име! — отсече тя. — Анализ на три секунди аудиозапис. Три секунди истина. Ти си единственият човек, който може да ми помогне.
Той помълча известно време, после кимна и си записа нещо в бележника.
— Остави ми касетата. Ще видя какво мога да направя.
— Има и още нещо — погледна го настоятелно Бийчъм. — Мъжът, който ме нападна, има татуировка на ръката, най-вероятно направена по време на военната му служба… — Извади от чантичката си рисунка, върху която работеше от известно време. Чифт зарове, единият обърнат с цифрата едно нагоре, а другият — с две от страните си, на които са изписани двойки. — Надявам се да я проследиш…
Шеридан плъзна пръст върху рисунката.
— Имам желание да ти помогна, Елизабет, в името на дългогодишното ни приятелство — промълви той. — Но ако чуя за този разговор от устата на друг човек, категорично ще отрека всичко!
— Разбирам те, Джордж — кимна Бийчъм. — И ти благодаря.
Категоричното отрицание е крайъгълен камък в тяхната работа. Просто част от играта…
— Добре ли си?
Сирад лежеше на дивана със златиста дамаска в хола на Хамид, а наоколо се движеха петима-шестима мъже. Двама от тях теглеха за краката безжизненото тяло на онзи, с когото се беше борила.
— Можеш ли да дишаш? — попита Джордън Мичъл, който се оказа мъжът над нея.
— Какво стана? — безсилно прошепна тя. — Какво правите тук?
Надигна се до седнало положение и бързо вдигна ръка към гърлото си. Не беше в състояние да преглътне, адска болка пронизваше слепоочието й. Малко над лявото й ухо се беше оформила цицина с големината на топка за голф.