— Какво стана? — повтори тя.
— Мисля, че ние трябва да ти зададем няколко въпроса — поклати глава Мичъл и махна с ръка. Напълно безчувствен, мъжът, който я беше нападнал, изчезна през една от вратите, влачен от двама непознати.
Сирад направи усилие да разпръсне мъглата, която се стелеше в главата й.
— Лошо ми е… — прошепна тя, наведе се над кошчето за боклук и повърна. — Извинете… — Нов пристъп я принуди да остави фразата си недовършена.
— Вероятно си получила сериозна контузия, но ако не бяхме се появили, той със сигурност щеше да те убие.
Сирад вдигна глава и срещна очите на Крис — офицера от сигурността, с когото беше пътувала до Дубай.
— Слушай ме внимателно, Сирад — погледна я настойчиво Мичъл. — Нашият специален отдел откри, че от момента на твоето завръщане някой се опитва да проникне в най-секретните ни файлове. Не знаем кой е той, но съществува вероятност твоята поява тук да е свързана с евентуалната кражба на част от личните файлове на Хамид…
Сирад замълча, но умът й трескаво работеше. Дали я подлагаха на поредния тест?
— Къде го отнесохте? — попита тя.
— Не се безпокой за него — отвърна Крис. — Повече няма да те безпокои, но неговите хора — които и да са те, сигурно ще дойдат да го потърсят…
Сирад направи опит да разсъждава въпреки гаденето и болката.
— Какво ти каза той? — попита Крис. — Познаваш ли го?
Сирад само поклати глава. Не беше го виждала никога през живота си.
— Попита ме за някакъв диск — промърмори след кратка пауза тя. — Искаше някакво сиди, което съм била взела…
Мичъл се изправи и започна да крачи напред-назад. Устните му се превърнаха в тънка черта, а на слепоочията му започнаха да пулсират тънки венички. В очите му се четеше обвинение.
— Казах ти проклетото нещо да не напуска седемнадесетия етаж! — изкрещя той към някого вляво от себе си. Сирад надникна натам и видя бледата физиономия на Хамид, облегнал се на стената до камината. Изглеждаше дълбоко разстроен, страхуваше се.
— Съжалявам, господин Мичъл — смотолеви той. — Мислех си, че тук ще е на по-безопасно място.
Сирад понечи да повърне отново, но с върховно усилие на волята ограничи процеса до две дълбоки хълцания.
— Почистете я, за Бога! — изръмжа Мичъл.
Крис и двама от хората му изправиха Сирад на крака и я поведоха към кухнята. Мичъл остана в присъствието на Хамид и Дитер. В ранния следобед Траск бе напуснал града, поемайки грижата за други неотложни дела.
— Дали е успяла да запише нещо? — попита магнатът, след като вратата се затвори зад хората от охраната.
— Не, но е имала такива намерения — поклати глава Дитер. — Все още не е ясно какво знае за мащабната операция — разбира се, ако изобщо знае нещо…
— Не би могла да се добере до нищо съществено, с изключение на няколко копия от сметки — позволи си намеса Хамид. — Просто това е всичко, което държа тук. Документите на Алал-Бин никога не са копирани, никога не са напускали сградата!
— Ти все много знаеш! — сряза го Мичъл и отново закрачи напред-назад. — Искам да я държите под ключ! Нямаме време да се занимаваме с нови проблеми!
— Ако позволите, господин Мичъл… — обади се колебливо Дитер. — Задържането й ще предизвика нови проблеми и нищо повече. Ако наистина се е научила да краде от нас, по-добре да я пуснем да си върши обичайната работа и да я следим. Само по този начин можем да разберем за кого работи…
— Хамид? — рязко попита Мичъл и се обърна към човека, който познаваше най-добре както Сирад, така и търговията с периферни книжа.
— Съгласен съм — кимна финансистът. — Тя ми се доверява, господин Мичъл. Оставете я тук още един-два дни и аз ще разбера какво знае. — Интимните му интереси бързо избледняваха, просто защото тази жена можеше да му причини огромно зло. — Ако датите в документите на Алал-Бин са верни, разполагаме с още четиридесет и осем часа, за да обърнем нещата в наша полза.
Мичъл престана да крачи и кимна с глава. След два дни Съединените щати щяха да бъдат подложени на най-жестоката атака в своята история — атака срещу паричните потоци на страната, която, в случай на успех, щеше да даде на организаторите си реален контрол върху най-мощната икономика на света. Той беше инвестирал милиарди, за да се предпази — а дори и да реализира известна печалба, но нещата бързо излизаха от контрол. Хамид бе прав — времето е малко, но няма причини за паника.