Джеръми предвидливо се настани отзад и остави партньора си да отговаря. В главата му непрекъснато се въртяха картини от операцията в Йемен, а тревогата му за документите, които Хесус събра от мъртвите мъже там, ставаше все по-силна. Имена, лични карти, снимки, адреси, кредитни карти — всичко това той видя много добре, въпреки слабото осветление пред хижата. Но онези гъсто изписани жълти листове, които взводният събра от масата? Дали това бяха плановете, за които по-късно стана въпрос? Плановете за „Сватбата“, за тази странна „Матрица 1016“?
Когато пристигнаха на командния пункт, той вече беше стигнал до заключението, че отклонението на Хесус по обратния път за дома е било свързано с оставянето на тези документи на някого в нюйоркската централа. Тази централа се беше занимавала както с нападението срещу Световния търговски център и със заговора на Слепия шейх за взривяване на мостовете и тунелите в града, така и с минирането на самолетоносача „Коул“ и нападенията срещу американските посолства в Дар Ес-Салам и Найроби. Беше напълно логично нюйоркската оперативна централа да прояви най-голям интерес към Алал-Бин и готвената атака срещу Федералния резерв.
— Уолър! — извика мъжки глас, когато двамата влязоха в просторното, напомнящо склад помещение, разположено на самия бряг на Ийст Ривър. Акцентът беше типично детройтски, а гласът — плътен бас. — Къде се изгуби, бе човече?
Обърна се и се озова лице в лице с мургав брадат мъж от италиански произход. Казваше се Анди Амустифано и двамата бяха споделяли една стая по време на началната им подготовка в академията на ФБР.
— Мусто! — извика Джеръми и с нескрита радост разтърси ръката на стария си другар. — А ти какво правиш тук?
Мусто беше бивш банков счетоводител, който, според последните им телефонни разговори, беше получил назначение в един от оперативните отряди за борба с престъпленията на „белите якички“. Джеръми доста се учуди, че агент с подобна квалификация е командирован в звено за ВИП охрана, но войната срещу тероризма беше променила много неща. Сякаш в потвърждение на тази мисъл, на колана на Мусто се поклащаше изящен 10-милиметров глок.
— Прехвърлиха ме в ОЧБТ на щата Ню Йорк — поясни Мусто. Беше ясно, че Обединените части за борба с тероризма го бяха изстреляли право на улицата. — В продължение на почти цяла година правех експертни криминологически анализи на финансовите трансфери на „Ал Кайда“, но няма какво да ти обяснявам… И без това няма да повярваш, ако почна да ти описвам с какви глупости се занимаваме тук… Но като те гледам, ти си добре — истински командос от ООЗ в пълно бойно снаряжение. Винаги съм твърдял, че по един или друг начин, ти в крайна сметка ще стигнеш до директорския стол!
Джеръми се разсмя и очите му пробягаха по вътрешността на командния пункт. Всяка от петдесет и шестте централи на ФБР в страната вече разполагаше с ОЧБТ и по всичко личеше, че именно тези части бяха поели охраната на Г-8. Десетки хора щъкаха насам-натам в огромната зала, други работеха на компютърните терминали, обслужваха специално осигурените телефонни линии и копирните машини, взираха се в телевизионни монитори. Истинска лудница.
— Хей, Уолър! — извика Лотшпайх. Двамата с шофьора с огромните бицепси разговаряха с някакъв нисък мъж в черен комбинезон. Изглеждаха като на рекламен плакат за набиране на доброволци в армията. — Я си домъкни задника насам!
Джеръми подхвърли на Мусто, че по-късно пак ще се видят, и отиде да се представи на координатора на нюйоркския снайперистки екип и бивш оператор от ООЗ — ветеран на име Накамото и истинска легенда сред колегите си. Той не само беше единственият мормонски епископ на служба в ООЗ, но и най-добрият стрелец в цялата двайсет и една годишна история на отряда. Дребничкият и винаги усмихнат американец от японски произход беше застрелял четирима опасни терористи в три различни акции.
— Радвам се да ви видя — протегна му ръка Джеръми. За миг се запита дали в неофициалната класация на убитите врагове при акции в чужбина се включват жените и децата. Ако е така, той със сигурност вече е оставил дребното японче далеч зад себе си.