Обърна се и почука два пъти, после отвори. Помещението се оказа ослепително бяла стая, обзаведена единствено с продълговата заседателна маса със стъклен плот и шест обикновени стола. Край нея се бяха настанили неколцина мъже, които правеха отметки в бележниците пред себе си.
— Поздравления, госпожице Мално — обади се мъжът, заел председателското място. — Вие току-що преодоляхте първото препятствие в процеса на кандидатстването си.
Сирад смаяно поклати глава, неспособна да произнесе дори една дума. Това съвсем не беше лекарски кабинет. Мъжете около масата нямаха намерение да правят медицински прегледи, просто защото бяха същите шестима колеги, които бяха чакали цял следобед заедно с нея. А човекът, който я поздрави, беше Дитер.
2.
Стая 3171 на „Албъмарл Билдинг“ в Ню Йорк беше известна сред деловите кръгове като „Бойната зала“. Всяка корпорация разполагаше с подобно помещение — светая светих на топ мениджмънта, където се обсъждат враждебни рисковани поглъщания, различни пълномощия и се вземат купища стратегически решения. Но тази бойна зала имаше наистина легендарна слава.
Проектирана от Едуард Х. Кларк в разгара на „Златната ера“, разкошната заседателна зала беше останала почти същата както преди век. И кой ли би дръзнал да промени мястото, на което младият президент Теодор Рузвелт беше влязъл в ръкопашна схватка с някакъв нахален железопътен бос? Мълвата твърдеше, че първият самоубиец в „Черния четвъртък“ на 1929 година се е хвърлил именно от прозорците с мраморни первази на това помещение, прелетял тридесет и един етажа и се размазал върху една паркирана на втора линия лимузина „Уилс Сен Клер“. Масивната заседателна маса от червен дъб в средата все още носеше белега от куршум 45-ти калибър, който рикоширал в един от тежките месингови канделабри „Полдинг Фарнъм“, след като побеснял от ревност бивш президент на компания го изстрелял към тавана в пристъп на ярост.
Повечето корпоративни заседателни зали отдавна са оборудвани с модерна комуникационна техника, Интернет връзка и електронни заглушители, но това не важеше за Бойната зала, която продължаваше да излъчва имперското величие на една друга епоха. От изящната орехова ламперия до тъмните тонове на разкошния персийски килим с гигантски размери, стая 3171 притежаваше мрачния, заплашителен чар на място, където се раждат конфликти.
Джордън Мичъл я харесваше точно такава. Той беше убеден, че хората работят по-добре под заплаха. Израз на това убеждение беше разпореждането му трите стени на залата да бъдат украсени с подбрани екземпляри от прочутата му оръжейна колекция, включваща различни модели на карабините „Хенри“ и полицейските палки „Лъдит“. И макар че корпоративните войни се водят с клетъчни телефони и частни самолети, Джордън Мичъл никога не пропускаше да напомни на хората си доказаната от времето истина, че грубата сила е най-ефективното средство за победа.
— Какви са й процентите? — попита той, докато водеше един от помощниците си към Бойната зала. Беше облечен в сив костюм, шит на Савил Роу, с вратовръзка „Шарве“, чиито плътно преплетени копринени нишки блестяха като слюда. Насочи се към обичайното си място начело на заседателната маса, където го чакаше закуската — рохки яйца, пресен сок от грейпфрут и няколко парченца сухар, сервирани в съдове от стар китайски порцелан.
— Според последните допитвания на Си Ен Ен, „Тайм“ и „Галъп“, Венабъл води с три пункта — отговори началникът на личната му канцелария Траск, бивш морски пехотинец. — Това е статистически верен резултат, но през изминалата седмица Бийчъм бележи ръст от четири пункта и води пред Венабъл сред хората, които най-вероятно ще отидат да гласуват. Следващият брой на „Нюзуик“ ще я снима на корицата, а в утрешния брой на „Ю Ес Ей Тудей“ ще се появи подробен портрет. Набрала е доста силна инерция…
— Засега — промърмори Мичъл, взе едно яйце от подноса и продължи да крачи напред-назад.
— Президентът най-много се страхува от нея — позволи си малък коментар Траск. — Тя има име, признание, харизма и болезнено неопетнено минало… Не знам какво мислите, шефе, но много хора са на мнение, че тази страна най-после е узряла за главнокомандващ от нежния пол…
— Възможно е, но това няма нищо общо с пола — кимна Мичъл. — Просто тя е единственият участник в надпреварата, който има кураж… — Взе една вилица и започна да почуква черупката на яйцето. — Без съмнение ще се опита да ни използва в предизборната си кампания — нали знаеш, като обект на порицание… Успее ли да убеди избирателите, че ССТ представлява заплаха за националната сигурност, като нищо ще ни създаде проблеми с лиценза…