Бийчъм подскочи толкова рязко, че замалко не си удари главата в тавана.
— Филии Джеймс Матюз, роден на 16 януари 1942-ра, номер на социалната осигуровка 003-56-1189, Маршфийлд Мюз 27, Арлингтън, Вирджиния. Това е вашият адвокат, госпожо сенатор! — Асистентът замълча за момент, после добави: — Веднага след като го помолите да престане да ви представлява, бихте могла да го попитате какво е правил в тайния тунел под къщата ви с окървавени ръце!
— Е, къде е тя?
Мичъл бе заел председателското място на масивната заседателна маса. Вляво от него се бяха настанили Дитер и Хамид, а вдясно седеше Траск. Президентът на фирмата изглеждаше стегнат, целенасочен и твърд — като командващ армия пред решителното сражение.
— Напусна апартамента на Хамид малко след инцидента — отговори Траск. — Екипът на наблюдателите я изгуби в трафика, но по-късно я открихме в едно Интернет кафе в Сохо. Продължаваме да търсим подробности от дейността й, но вече е сигурно, че е осъществила достъп до няколко офшорни банкови сметки, които притежава под различни псевдоними.
— Добре.
Мичъл отдавна подозираше какви са мотивите на Сирад по отношение на ССТ телефонията. Вече нямаше съмнение, че е успяла да вкара секретен софтуер в персоналния компютър на Хамид, но той се възхищаваше именно на безпардонността, с която тази жена пренебрегваше всички над себе си. А и седемнадесетият етаж бе засякъл машинациите й достатъчно рано, за да не нанесат вреда на търговията с периферии.
— Къде е тя в момента?
— Преди десет минути влезе в сградата и се насочи право към кабинета си — отговори Траск. — При последната ми проверка се занимаваше с логистични проблеми — нали й предстои пътуване до Лондон? С нищо не показва, че има идея за крайния срок…
— Добре, а сега ми покажи с какво разполагаме.
Траск натисна един бутон на дистанционното пред себе си и стената — екран оживя, запълнена с графики, диаграми и различни часови извадки.
— Честотните анализи и поточните графики показват няколко неща — започна обясненията си той. — Началниците на отделните клетки не са осъществили контакт със спусъка, но според нас той е някакъв оперативен мениджър с достъп до „Фед Уайър“, тук, в Ню Йорк.
Стана и се приближи до един от мониторите, на който имаше графика с първите седемнадесет ръководители на „Ал Кайда“. Най-отгоре беше изписано името на Алал-Бин, а надолу следваха шефовете на различните клетки в Судан, Индонезия, Пакистан, Мароко и Канада.
— Някъде към четири часа сутринта те възнамеряват да атакуват системата на Федералния резерв със залпови трансфери по посока на Азия. Малко по-късно на същата атака ще бъде подложена и Япония, след това и Европа. Ще се получи последователна верига от чудовищни фалити, които ще сринат банките и фондовите борси по света.
Мичъл и останалите мълчаливо слушаха секретната информация, която „Бордърс Атлантик“ прехващаше чрез своите ССТ телефони. Мрежата работеше безотказно. Въпреки че всички — от оперативните ръководители на „Ал Кайда“ до петролните шейхове, бяха сигурни в непробиваемия шифър на новата технология и пълния си имунитет по отношение на подслушвателните станции на НАС, всяка дума от техните разговори се насочваше към седемнадесетия етаж, където екип преводачи и анализатори прецеждаха чисто разузнавателната информация, произтичаща от обикновените разговори. Впоследствие тя стигаше до кабинета на Мичъл — разбира се в силно конспектиран вид.
— Нещата леко се усложняват поради огромния обем цифри, с които боравим, но главната цел остава непроменена — в момента, в който „Ал Кайда“ започне операцията си, ние пускаме в действие собствения си софтуер и неусетно поемаме управлението на целия дерайлирал влак… Нашата намеса ще бъде напълно прозрачна — нещо като кибер огледало, но ефектът й ще е опустошителен. Ще установим контрол не само върху периферните инвестиции на Хамид — с твърди аргументи срещу всеки, който си позволи да обяви някаква загуба — но в хода на този процес ще успеем да смъкнем от един до три процента от всички отклонени капитали. И докато регулаторите се ориентират сред пламтящите останки на влака, ние отдавна ще сме изчезнали…
— С нула отпечатъци — подхвърли Мичъл.
— С нула наши отпечатъци, сър — поправи го Траск. — Вината ще се стовари върху „Ал Кайда“. Можем само да предполагаме каква ще бъде реакцията на Белия дом, чийто стопанин ще е много, много бесен…