— Няма да се получи — убедено отвърна Траск. По принцип той рядко си позволяваше да изрази категорично становище, но случаят беше прекалено очевиден. — Хората гласуват с чековите си книжки, по съвест и в хармония с ценностната си система. Но никой не гласува за или против мобилния си телефон…
— Тук изобщо не става дума за мобилни телефони! — троснато отвърна Мичъл. — Става въпрос за страх. През минатата година Конгресът е похарчил за борба с тероризма повече, отколкото за всички останали социални програми, взети заедно — образование, здравеопазване, социални помощи, транспортна инфраструктура. И въпреки това продължава да вижда заплахи. Нахлухме в две чужди държави, започнахме възстановяването на техните правни и разузнавателни общности, въпреки изоставащата икономика наляхме двеста милиарда долара във военни операции. И какво получихме в замяна? Нищо. Никакви оръжия за масово унищожение, никакви връзки между Саддам Хюсеин и Ал Кайда. На американския народ му дойде до гуша от тероризма и той вече е убеден, че политиката на сегашния президент изобщо не му гарантира сигурността.
Мичъл остави вилицата и разтърка слепоочията си. Никак не обичаше денят му да започва с главоболие.
— Ако тя съумее да свърже ССТ с тероризма посредством тази… „Матрица 1016“, ние ще имаме сериозни проблеми — мрачно промърмори той. — Получихме ли вече доклада?
Траск посегна към купчината тънки папки за документи.
— Тук е, сър — отвърна той и подаде на шефа си документа от 34 страници, напечатан върху бланка на Военното разузнаване и подпечатан в горния десен ъгъл със синия печат на Сенатската комисия по разузнаването. — Терминологията е почти изцяло на военното разузнаване, но хвърлете един поглед на седма страница…
Мичъл прелисти доклада и в душата му потрепна тихо задоволство. Благодарение на богатството и контактите си беше получил строго секретна информация, която повечето от членовете на комисията по разузнаването в Сената бяха виждали в силно редактиран вид. Вниманието му беше привлечено от подчертан с жълто пасаж.
— По всичко личи, че са прехванали някакви сигнали — най-вече телефонни разговори и Интернет трансакции… — промърмори той. — Но какво от това?
— Четете по-нататък — посъветва го Траск.
— „Достоверен източник от Риад и високопоставен оперативен работник в Ню Йорк предупреждават за сериозни контакти между доказани симпатизанти на «Ал Кайда» и известна американска корпорация — прочете на глас Мичъл. — Честотните анализи и косвената информация в доклада на ФБР, обозначени под номер 315A-WF-17753 и докладът на Службата по проследяване (BA-799, BA-811) сочат, че…“
Очите на Мичъл изведнъж се изцъклиха, четенето прекъсна.
— Да, точно така — обади се Траск. — Те знаят за нашите контакти със саудитците.
— Което означава, че са проследили нашите комуникации, но не могат да ги дешифрират — усмихна се магнатът, а очите му пробягаха по останала част от документа, търсейки още маркирани в жълто редове. Всички телефонни контакти между Ню Йорк и Риад бяха осъществени чрез прототипи на новата ССТ технология. — Ето защо Бийчъм е толкова нервна… Явно е прочела този доклад по-подробно, отколкото останалите членове на комисията. Докъде стигнахме?
— Снощи Риад подписа меморандума за разбирателство — отговори Траск. — Новият спътник АРВИС ще бъде изстрелян във вторник от космодрума „Свободний“. Утре нашата магнитнорезонансна и микровълнова апаратура тръгва по море, а визите и останалите паспортни формалности би трябвало да бъдат готови до…
— Би трябвало? — прекъсна го Мичъл. — Какво означава „би трябвало“?
— Ще бъдат готови — поправи се Траск. — Всичко е твърдо уговорено, господин Мичъл. От трансферите на финансовите средства до пунктовете за медицинска евакуация на територията на Катар. Всичко върви по план: в края на лятото „Куантис“ ще бъде най-горещата стока на четири континента.
Чертите на Мичъл омекнаха, в душата му потрепна гордост. Остави папката на масата и продължи закуската си. Подобно на повечето телекомуникационни компании, „Бордърс Атлантик“ също пострада от буксуващия американски пазар, но докато конкурентите отписваха значителни суми от балансовите си отчети и правеха всичко възможно да скрият проблемите с помощта на счетоводни магии, Мичъл беше удвоил финансирането на развойно — техническата дейност. В резултат учените от неговите лаборатории предложиха нов шифровъчен алгоритъм, базиращ се на т.н. „теория за стохастичната вълнова генерация“. Програмните мениджъри го уверяваха, че новата шифровъчна система е толкова напредничава, че на базовите компютри на НАСА ще им трябва поне една година само да очертаят в общи линии нейните параметри.