Само три минути след проникването в кабинета на Хамид, Сирад успя да влезе в програмата за търговия с периферии на компанията, в различните сметки и папки с информация — на практика всичко, което Хох бе поискал да получи, когато я изпрати в апартамента на финансовия директор. Прехвърли всичко върху дискове и поклати глава, смаяна от мащабите на сделките и измамите, ръководени от Мичъл. Стотици милиарди долари, клиенти от Близкия изток, Европа, Азия, а дори и вътре в Съединените щати. Ако това тук попадне в ръцете на финансовите органи, с Мичъл ще бъде свършено.
Докато работеше, държеше под око и приемната. Беше съвсем наясно, че активирането на компютрите в този кабинет вероятно е регистрирано някъде из огромната сграда. Може би мутрите горе, на седемнадесетия етаж, вече знаят за присъствието й тук.
— Хайде, скъпи — прошепна тя, докато набираше последната си команда, и извади петия диск, запълнен докрай с информацията от лаптопа. Захранването бе прекратено, машината утихна. На екрана не се появиха никакви сигнали, че някой някъде се интересува от включването й.
Сирад тикна дисковете в джоба на жакета си и забърза към вратата. Нейният събеседник в чата беше дал да се разбере, че информацията им трябва спешно. Сега й оставаше да намери някое Интернет кафе, за да си уговори срещата.
Излезе в коридора и се насочи към асансьорите. Вратите се отвориха след цяла вечност и тя понечи да влезе.
— Много работите! — стресна я мъжки глас.
Джордън Мичъл се беше изправил в средата на кабината, на лицето му играеше усмивка. На крачка зад него стояха Хамид, Траск и Дитер.
Бийчъм го засече от двадесетина метра. Беше се изправил пред един от павилионите за закуски и плащаше кафето си. Носеше бейзболна шапка, дънково яке и каубойски ботуши. Бившият военен изглеждаше доста по-наедрял, отколкото го помнеше, но това без съмнение беше той. Животното, което я беше нападнало…
— Извинете, господин Валез — изправи се зад гърба му тя. — Нищо лично…
Говореше тихо, но самоуверено — точно както й беше говорил той при последния им контакт.
Без да се обръща, мъжът, който седмици наред беше смущавал съня й, махна капачето от димящата чаша и започна да разбърква кафето с мляко в нея. Якето скриваше татуировката му, но Бийчъм съвсем ясно си представи как силната му ръка беше притиснала гърлото й.
— За да го направиш лично, трябва да си бая куражлия — небрежно промърмори той.
Изправена на една ръка разстояние от гърба му, Бийчъм си даваше съвсем ясна сметка, че ако се обърне и замахне, този тип вероятно ще я пречупи на две. Но той не го направи. Беше военен, освен това се намираха на обществено място. Военните знаят кога да признаят поражението си.
— Искам само едно име — промълви Бийчъм, заобиколи го и застана така, че да вижда лицето му. Очите му бяха изненадващо сини, със силно изрусели вежди над тях. — Искам да разбера кой ви нае за тази работа…
Валез вдигна глава от кафето си. Изобщо не изглеждаше притеснен, че трябва да я погледне в очите.
— Знаете, че не мога да го направя — промърмори той. — Дори и да се чувствам неудобно от това, което ви причиних, няма как да изпълня желанието ви…
Не й каза, че никога няма да забрави инцидента, който преживя на Пето авеню, не спомена нито дума за твърдото си убеждение, че онези хора могат да го премахнат в момента, в който решат, че това им е изгодно.
— Никой няма да разбере, че сте говорили с мен — обеща Бийчъм.
Валез се изсмя, а очите му се плъзнаха покрай нея и спряха върху един мъж, изправил се в другия край на просторната зала. Афроамериканец със скъп костюм, който изобщо не се смути от погледите им.
— Те знаят всичко — рече Валез.
— Кои са те? — засече го Бийчъм, после започна да се обръща: — Всъщност, вървете по дяволите! И сама ще го разбера!
— Хей! — спря я Валез. — Не сте чак толкова глупава!
— Вероятно съм, защото искам да сложа край на всичко това! — отсече тя. — Разполагам с отпечатъците ви, открити в тунела под къщата ми. С тези на адвоката ми — също. Разполагам с магнетофонен запис на всичко, което сте казали и извършили!
— В такъв случай какво искате от мен, госпожо сенатор? — погледна я с лека ирония Валез. — Имате всичко, което ви е необходимо!
— Искам да чуя кой ви нае за задачата!
— Елате да се поразходим — промърмори Валез, отпи една глътка и я поведе към перона, от който възнамеряваше да вземе влака.