— Нали разбирате, че това не може да е вярно — снизходително подхвърли Мичъл. — Хората, които работят за мен, не крадат като вас. Моите служители не преспиват с хора от висшето ръководство на компанията, за да измъкнат поверителна информация. Моите служители не ме предават, защото прекрасно знаят какво правя за тях. Вярно ли е това, Сирад?
Мичъл заобиколи Дитер и се изправи на една ръка разстояние от лицето й. Пръстите му проследиха елегантната извивка на шията й и се плъзнаха надолу, към голото рамо. Хамид стоеше точно зад него и наблюдаваше сцената с абсолютно равнодушно лице.
Мичъл рязко дръпна презрамката на сутиена й.
— Вие може да получавате заплата от „Бордърс Атлантик“ и пак да не работите за мен — промърмори той. — Кой ви изпрати тук?
ПЛЯС!
Този път плесникът беше нанесен лично от Мичъл, който стреснато отстъпи назад, сякаш ужасен от собствената си постъпка. Гледаше ръката си с изражението на дете, което току-що е получило фантастична нова играчка.
— Така нищо няма да стане — обади се Траск.
— Съгласен съм — кимна Дитер, наклони глава и започна да разглежда Сирад като някакъв рядък екземпляр. — Времето ни изтича. Ако тя знае за търговията с периферии, вероятно знае и за матрицата. Което означава, че сме изправени пред изключително трудна ситуация.
— В такъв случай да опитаме с водната дъска — кимна Мичъл. — Тя може би ще възвърне дар словото на тази хубава уста!
Джеръми нямаше време за планиране. От разговора с Мусто бе разбрал с кого говори Хесус по сателитния телефон, но едновременно с това почти сигурно се беше разкрил. В момента можеше да се надява само на едно — да предизвика достатъчно смут, за да принуди Джордън Мичъл да се върне в сградата. Успее ли да се добере до него, преди да бъде засечен от ФБР, може би щеше да разиграе картата „Хесус“. И междувременно да спре началото на онова, което Хесус наричаше „Матрица 1016“ или „Сватбата“…
Проникването в сградата се оказа лесно. Предизвикването на смут също. Просто бутна въртящата се входна врата и се насочи към нощния пазач с наднормено тегло и недостатъчно висока заплата, който вдигна глава прекалено късно, за да избегне добре премереното кроше в слепоочието му.
Би трябвало да изпита угризение на съвестта от това непровокирано нападение, но в състоянието, в което се намираше — подгизнал, изтощен и почти неспособен да разсъждава — един добре премерен удар наистина беше милосърдно решение.
— Мичъл! — изкрещя той, вдигнал глава към десетметровия свод над главата си. Размаха ръце, надявайки се да привлече вниманието на охранителните камери и другата специализирана техника. — Мичъл, мръсно копеле! Аз съм тук!
Нищо не се случи.
Джеръми пристъпи към гишето и издърпа телефонния указател изпод неподвижното туловище на пазача. Пръстът му се плъзна по стотиците вътрешни номера и спря едва когато намери цифрите, които му продиктува Мусто.
Стая 3171.
— Това ми стига — промърмори той, после издърпа 10 милиметровия глок от кобура на пазача и го тикна в колана си. — Сега вече ще те принудя да се появиш!
Мустафа Али Мохамед изчака определеното време и включи фантастичното ново апаратче, което бе получил по Ди Ейч Ел направо от Париж. Инструкциите бяха прости, но въпреки това тон непрекъснато си ги повтаряше, за да ги запомни. След като включи точно определения компютър, който му бе посочен предварително, той вкара в него диск, пристигнал със сутрешната поща.
Набра командата на клавиатурата и направи няколко кликвания с мишката. В крайна сметка на екрана се появиха точно онези икони, които му бяха казали да очаква.
— Аллах хуакбар — прошепна той, питайки се какво ли са виждали през стъклата на пилотската кабина онези герои, които се врязаха в Световния търговски център и в Пентагона. После се замисли за другите братя, които се бяха борили до смърт да запазят властта си в пътническия самолет, паднал в полето на Пенсилвания. Представи си как целият свят тръпне от уважение, докато повтаря името му — новото му мюсюлманско име…
Мустафа Али Мохамед се облегна в креслото и извърна глава към вратата — просто да се увери, че някой от останалите чистачи няма да се появи.
Търпение, рече си той и докосна с върха на пръстите си новия телефон на „Бордърс Атлантик“, благодарение на който ставаше възможна тази сложна операция. Те всеки момент ще се обадят.