— Много добре — кимна Мичъл. — Убийте го!
Без повече въпроси и разяснения Дитер извади един „Куантис“ и набра няколко цифри на клавиатурата. Екраните светнаха в мига, в който чистачът Мохамед натисна копчето за връзка.
— Ало? — обади се той. Вградената камера показа изображението му съвсем ясно. След миг объркано мълчание Мохамед се стовари на пода, а телефонът излетя от безчувствените му пръсти и се плъзна под близкото бюро. Камерата за миг улови разкривените черти на лицето му. От носа и ушите му рукна кръв. Човекът беше мъртъв.
— Кой, по дяволите, сте вие? — изкрещя Джеръми, обръщайки се към Мичъл. Беше видял достатъчно.
— О, да… Отговорите, които ви бях обещал… — Мичъл леко се извърна: — Господин Хох, може би вие ще ни помогнете…
— Преди тридесет и седем години един току-що завършил Датрмут младеж подаде молба за работа в Централното разузнавателно управление — не чака втора подкана агентът. — Ние го приехме, финансирахме дипломирането му в Харвард, а след това му предложихме специализирано обучение във Фермата. Последва едногодишен договор в Перу, просто за да си наточи зъбите… Между другото, това се случи през 1967 — исторически момент, в който се раждаше взаимноизгодното сътрудничество между държавните разузнавателни институции и частния бизнес. В конкретния случай представител на бизнеса беше Ай Ти Ти — най-голямата мултинационална корпорация. Поради обща стачка в Чили, откъдето Ай Ти Ти се снабдяваше с мед за своите телефонни кабели, а и поради нашата битка на живот и смърт с комунизма, двете страни постигнаха взаимноизгодно споразумение. Те предоставиха средствата, а ние — оперативна подкрепа при организирането на преврата срещу Салвадор Алиенде.
Хох огледа присъстващите, сякаш искаше да се увери, че е задържал вниманието им.
— А когато Оперативната дирекция реши да потърси доброволци, това хлапе от Дартмут моментално сграбчи шанса. В рамките на шест месеца успя да превърне 400 хиляди долара от парите за вербовка в малък, но печеливш бизнес, внасяйки минно оборудване в страната и експортирайки разузнавателни сведения. Нещо като „Еър Америка“, но в по-малък мащаб…
Постепенно това, което стартира в един тесен офис с двама търговци и една секретарка, се превърна в процъфтяваща южноамериканска фирма за внос-износ. След година имаха два самолета и още двадесет и седем служители. След още една компанията стана три пъти по-голяма. В края на осемдесетте тя пое по пътя на диверсификацията и навлезе в областта на телекомуникациите, финансите и дори в Интернет технологиите — един на пръв поглед безспорен успех. Оказа се, че президентът на новата компания имаше толкова нюх към бизнеса, колкото и към разузнаването.
И това бе прекрасно, тъй като той бе в състояние да даде на американското правителство това, към което със зъби и нокти се стремят всички правителства по света: ДОСТЪП. Със своите сто двадесет и седем хиляди работници и служители, с филиали и подразделения в банковото дело, корабостроенето, промишленото производство и легални търговски отношения със сто и седемнадесет страни в света, неговата компания бе в състояние да отваря врати, недостъпни за никой друг.
Хох направи кратка пауза, после се обърна надясно и тържествено обяви:
— Този човек е Джордън Мичъл, дами и господа!
Джеръми и Сирад си размениха смаяни погледи.
— Искате да кажете, че една от най-големите американски корпорации е фасада на ЦРУ? — подхвърли Джеръми. — Но защо, по дяволите, ЦРУ ще продава сигурни комуникации на…
На Сирад й светна едновременно с него. Лицето й все още гореше от побоя, но нещата в главата й започваха да се подреждат.
— Защото е знаел, че те ще ги използват — подхвърли тя.
Бийчъм кимна с глава. Явно я бяха запознали със ситуацията в колата, на път от централната гара насам.
— Това бе единственият начин да ги спрем — каза тя. — „Ал Кайда“ планира нападенията си в продължение на години. От разговорите по уж сигурните линии разузнавателната общност научава, че Алал-Бин и неговите сподвижници планират нападение срещу федерално учреждение — това, което ние нарекохме „Матрица 1016“, но без никаква представа за какво точно става въпрос — химическа атака на Уолстрийт, портативно ядрено устройство вътре в Нюйоркската банка, кибер престъпление…
Тук думата взе Траск.
— Джордън Мичъл доброволно се остави да бъде демонизиран и мразен от цялата страна, с единствената цел да я спаси…