Джеръми свърна в паркинга, изключи мотора на своя „Събърбън“, грабна служебната си раница и се насочи към портала. Пристъпи към една металическа кабина в близост до него и вкара личната си карта в електронно кодираната ключалка. На оградата беше окачена табела с надписи ЗАБРАНЕНА ЗОНА и САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ООЗ, които станаха повод за поява на широката му усмивка. След по-малко от час и той щеше да попадне в категорията „служител“. Това щеше да стане по време на РББР, или ръкопашния бой от близко разстояние, предварително планиран за „Периметъра на смъртта“.
— Бетси! Почакай малко, Бетси!
Само един човек на света можеше да си позволи да нарича сенатор Елизабет Бийчъм „Бетси“. Това беше Марселъс Парсънс, който в момента подтичваше след нея по коридора, който водеше към кабинета й.
— Името ми е Елизабет, Марселъс — подхвърли, без да намалява крачка, тя. — Какво има? Тази сутрин съм много заета!
— Искам да си поговорим за онези глупости около Джордън Мичъл и петъчното му явяване пред комисията…
В дясната си ръка той държеше по един екземпляр от „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“. Както можеше да се очаква, новината за показанията на Мичъл пред комисията беше стигнала до пресата и тя й беше отредила първите си страници. Неназовани източници (със сигурност от лагера на Мичъл) бяха започнали бойните действия, твърдейки, че закритото заседание на комисията е било използвано неправомерно, за да спре развитието на новите революционни технологии.
Стратегията да се даде публичност на този въпрос е доста рискована, рече си Бийчъм, но хората на Мичъл са готови на всичко, за да не ги обвинят в елементарно печалбарство. Тероризмът продължаваше да е тема номер едно на предизборната кампания, а мултинационалният статут на „Бордърс Атлантик“ я правеше уязвима срещу пропитите с национализъм нападки на демократите. На практика Бийчъм беше очаквала първи удар от страна на Мичъл. Това беше единственият му шанс.
— Понеделник сутрин е, а аз още не съм изпила дори чаша кафе — промърмори тя. — Но в замяна на това успях да прочета дитирамбите на новите ти партньори в „Пост“. И май не разбрах докрай онази част, в която се говори за секретността на процедурите ни…
Продължи да крачи по коридора, без да намалява ход.
— Но не знаеш кой е пуснал тази партенка на пресата — отвърна с пъшкане Парсънс, който се напрягаше докрай, за да не изостане. — Господ ми е свидетел, че нищо в тази сграда не остава за дълго време скрито. Освен това нямах предвид статията в „Пост“. Имах предвид собственото ни поведение пред членовете на комисията…
— Може би имаш предвид моето поведение пред комисията — хладно го поправи тя. — Предполагам ще кажеш, че е редно да се държа „по-президентски“ и не би трябвало да нападам толкова открито новия ти благодетел…
— Не, не… — смутено заекна Парсънс. — Виж какво, Бетси… Елизабет… Тези нови заводи наистина означават много за моя щат и ти прекрасно го знаеш. Джордън Мичъл не е разрушителят на западната цивилизация, за какъвто го вземаш — той е само бизнесмен, който иска да пусне на пазара един дяволски добър продукт!
— Ами да, точно като Фриц Хабер — кимна Бийчъм.
— Кой?
— Химикът, който откри отровния газ „Циклон-Б“… — Извади мобилния си телефон, но после се сети, че сигналът в помпозните мраморни зали е твърде слаб. — Мичъл е спекулант, който е готов да продаде националната сигурност в името на печалбата — тръсна глава тя. — И аз възнамерявам да го спра!
— Чакай, чакай… Двамата с теб работим от много години заедно. Може и да сме имали различия, но никога не съм си представял, че нещо подобно може да…
— Нещо подобно ли? — закова се на място Бийчъм. — Говорим за масовото производство на клетъчни телефони, които терористите могат спокойно да използват като радиостанции по време на операциите си! Говорим за обезсмислянето на десетилетия изключително скъпа научноизследователска дейност, благодарение на която днес имаме възможността да подслушваме всички земни комуникации, базиращи се на изпращането на сигнали! Не мисля, че американският народ ще нарече новата играчка на Джордън Мичъл „нещо подобно“… Всъщност, ако бяхме повдигнали въпроса два месеца по-рано, днес нямаше да водим този разговор!