Бийчъм понечи да отвърне на удара, но невежеството на Парсънс беше толкова огромно, че й попречи да си отвори устата. Да, Комисията по разузнаването действително бе отказала да разсекрети няколко от тъй наречените „черни“ програми, но поради единствената причина че процесът на тяхното финансиране изискваше допълнителна секретност.
— Това ли ти е проблемът? — попита тя и с недоумение поклати глава. — Секретните операции? — Благоприличието изискваше да спре дотук, но никъде в наръчниците по етикеция не пишеше как да се справи човек с арогантни тъпаци, обути в каубойски ботуши от тюленова кожа.
— Войната срещу тероризма е нещо далеч по-сложно от незаконните присвоявания, сенаторе! — изръмжа тя. — Дори най-обикновен арест в чужбина може да се провали, ако дадена страна откаже да пропусне самолетите ни през въздушното си пространство. Една строго секретна операция може да се провали от обикновена вестникарска дописка. Не се опитвай да превърнеш подкрепата ми за Комисията по разузнаването в обикновена лакомия за странична изгода.
— Той ще намери начин да те спре — заканително отвърна Парсънс.
Бийчъм се наведе достатъчно близо, за да усети аромата на пресен бекон, който се долавяше в дъха му.
— Ще ти дам един съвет, сенаторе — прошепна тя. — Правосъдието. То е на моя страна…
Сенатор Марселъс Парсънс рязко се обърна и започна да се отдалечава. А тя остана да гледа след него, заслушана в звучното потракване на токовете му по мраморния под, леко поклащайки глава. Изпитваше искрена омраза към този човек, от безвкусната вратовръзка чак до каубойските му ботуши.
— Моля за внимание… Да започваме!
Специалният агент надзорник от контингента на ООЗ Били Лутър беше заел място зад високата катедра в претъпканата класна стая без прозорци. На стената зад него имаше две черни дъски, върху лавиците на противоположната стена бяха подредени номерирани халби от бира. Пространството между тях беше запълнено от петдесетина мъже в зелени, пристегнати в кръста пилотски комбинезони и бели тениски с логото на екипа — орел, стиснал верига в ноктите си, под който имаше две думи на латински: Servare vitas — Да спасиш живот…
ООЗ има много традиции, но сутрешната сбирка е сред най-старите от тях. Всеки работен ден точно в осем всички членове на отряда се виждат, за да се запознаят с непосредствените задачи.
— „Хотел“? — попита Лутър.
Чък Прайс прочисти гърлото си и отвори малък бележник с черни корици. След близо пет години като командир на екипа „Хотел“ — специализираният авиоотряд на ООЗ, той знаеше процедурите наизуст.
— Пайпс и Фиш съм изпратил в Редстоун, Харбау чете ОТ отсреща, а Големия Джак ползва РДП след онова предаване в Кхалин…
Превод: щурмоваците Майк „Пайпс“ Синот и Джон Фишър усъвършенстват уменията си да работят с експлозиви в Армейската сапьорска школа, намираща се в Хънтсвил, Алабама. Люк Харбау води курс по отбранителна тактика (ОТ) отсреща, в един от учебните центрове на Академията на ФБР, а Джак Мориси ползва редовния си ден почивка (РДП) след акция. През същата нощ той се беше прибрал от Банкок, където бе взел участие в спешна мисия по залавянето на беглец.
— „Ехо“? — Били отбеляза нещо в дневника пред себе си и продължи с проверката на щурмовите екипи.
— „Ехо“ на линия — гласът на Ед Деймън се обади някъде откъм дъното на помещението.
Вратата се отвори и в помещението се плъзна командирът на ООЗ Лес Мейсън, който безшумно зае един от столовете до стената. Останал единствен от основателите на ООЗ, той се радваше на далеч по-голямо уважение, отколкото можеше да получи чрез званието си — изпълнителен помощник специален агент. Личното му досие наподобяваше каталог на най-големите инциденти и кризи, в които се бяха намесвали правоохранителните сили на Съединените щати: безизходното им положение при инцидентите „Завет“, „Меч“ и „Божията ръка“ през 1985-та, Сперивилският снайперист през 88-а, отвличането на Фауаз Юнис през 87-а, бунтовете в затвора Таладега, Уако, Руби Ридж, Косово, Йемен и др. Той беше участвал във всички тях.
— „Рентген“?
— Бъки и Кокс са в Литва по онази задача на ЦРУ — обади се Хесус Смит. Той беше с най-висок чин сред всички командири в ООЗ и един от най-уважаваните. Преди да постъпи във ФБР, беше служил в армейските подразделения „Делта Форс“, или — както още ги наричаха — „Групата за бойни приложения“, където го бяха наградили с няколко ордена за храброст. Притежаваше характер, който го открояваше сред останалите и го превръщаше в естествен лидер, беше солиден и улегнал.