— Тайни излиза в отпуск по майчинство, или по-скоро по бащинство… Във всеки случай за известно време ще отсъства…
— Не знаех, че е забременял — обади се някой и това моментално отприщи закачките. Пръв се възползва Дейв Шелънбай — щурмовак от екипа „Чарли“.
— Чух, че щял да кърми през цялото време — подхвърли той.
Класната стая се разтърси от оглушителен смях.
— Стига, стига — размаха ръце Били, но и на неговото лице грееше широка усмивка. После побърза да повика и последните два екипа: щурмоваците от „Чарли“ и „Голф“ и снайперистите в екипите, наречени „Янки“, „Уиски“ и „Зулу“. Всички бяха налице.
— Твои са, шефе — рече Били, обръщайки се към Лес Мейсън.
Лутър отстъпи от катедрата, освобождавайки място за Мейсън. В помещението се възцари тишина. Новаците бяха петима и седяха най-отзад: Уолър, Майк Мос, Хорхе Салинас, Уил Андрюс и Фриц Лотшпайх. В качеството си на ООЗ оператори от най-новото поколение, те бяха преодолели абсолютно всички препятствия. Вече беше време да стъпят на борда.
— Знаете, че не си падам по церемониите — обяви Мейсън. Зад гърба му имаше девет години служба в отряда на снайперистите, които потвърждаваха това изявление. — Но все пак бих искал да ви кажа някои неща…
Ръцете му легнаха върху катедрата, сякаш търсеха подкрепа.
— Нашата страна е в състояние на война. Можем да я наречем с различни имена — сенчеста война, война зад затворени врати, но при всички случаи това е една трудна за разбиране война. Водим я срещу враг, който е по-силен, по-гъвкав и по-мобилен от всичко, което познаваме досега. Той няма униформа, а понякога му липсва и име…
Лес замълча и прочисти гърлото си.
— След няколко минути ще получите заповед за изпълнението на задачи по места, които дори не сте сънували, ще ви се наложи да вършите неща, които никога не сте си представяли. Но преди да ударите камбаната, трябва да сте наясно, че приемането на тази заповед означава всеотдайност. Означава саможертва. Означава съвършенство — като начин на живот, във всичко — от учебните стрелби в „Периметъра на смъртта“, до възпитанието на децата ви.
В душите на всички присъстващи потрепна гордостта.
— Тук властват два неотменими закона — продължи командирът. — Първо, мисията винаги е най-важна, преди всичко останало. Всеки от нас разчита на колегата си да запази живота му.
Никой не мигна. Всеки ден минаваха покрай Дъба на Макалистър — величественото 21-годишно дърво, посадено в памет на първия оператор на ООЗ, убит при изпълнение на служебния си дълг. Всички знаеха какво е неговото значение.
— Второ, казаното между тези стени си остава между тях — ръката му посочи спартанското мото, изписано на гръцки над вратата: EXO TES THYRAS OUDEN, което в превод означаваше: „Извън тази врата — нищо“.
— Не ме интересува дали става въпрос за непокрити пътни разходи, или отбиване на движението от района на Белия дом — предупреди Лес. — Ако имаш проблем, споделяш го тук и той си остава тук. Точка. Нашата единствена предпазна броня е честта.
Шелънбай започна да чука с кокалчетата си по масата, останалите бързо го последваха. Получи се страховит тътен, като ритуала на древните войни, удрящи с юмруци по щитовете си преди началото на боя. Очите на всички се заковаха върху курсантите, които бяха наредени край стената в дъното, дълбоко впечатлени от странния начин, по който колегите им изразяваха своята солидарност.
— Servare vitas — извика Мейсън, повтаряйки мотото на щурмоваците. След което кимна на Били, който отиде в ъгъла и взе в ръце една голяма корабна камбана от бронз, прикрепена към дебела дървена поставка. От основаването на Отряда на 3 януари 1983 до ден-днешен всички нови оператори изпълняваха този ритуал. Един по един те се изправяха пред отряда, изричаха на висок глас новополучения си „алфа номер“, удряха камбаната и се заклеваха във вярна служба.
Били постави тежката, излъскана до блясък камбана върху първата маса. Лес отново прочисти гърлото си.
— Специален агент Уил Т. Андрюс — обяви той. — Екип „Чарли“.
Били стана и се насочи към масата, правейки огромни усилия да прикрие усмивката си.