— XP-27 встъпва в длъжност — обяви той, протегна ръка и дръпна езичето на камбаната. Помещението изведнъж се изпълни с брилянтно чистия ек на пробудения метал и предизвика много спомени.
Мейсън обаче не беше склонен да си губи времето в сантиментални спомени.
— Специален агент Фриц Лотшпайх, екип „Рентген“.
Фриц излезе отпред, удари камбаната и извика:
— XP-78 встъпва в длъжност.
Уес продължи по списък: специален агент Майкъл А. Мос, екип „Ехо“ щурмоваци; специален агент Хорхе Салинас, екип „Хотел“ — щурмоваци… Стисна ръцете на повиканите, поздравявайки ги с авторитетно кимване. Когато приключи, очите му се насочиха към дъното, където седеше последният човек от списъка.
— Специален агент Джеръми М. Уолър, екип „Рентген“.
Джеръми стана и тръгна към предната част на стаята. Ако му бяха дали право да избира, вероятно щеше да предпочете щурмоваците, но в ООЗ нямаха практиката да се съобразяват с личните предпочитания. Все пак беше добре, че двамата с Фриц щяха да са в един екип. При ШНО това се случваше изключително рядко.
— XP-28 встъпва в длъжност — извика той и дръпна езичето на камбаната. От вълнение му се стегна гърлото, а погледът му се замъгли. Стисна ръката на Лес и тръгна обратно към мястото си, опитвайки се да поддържа стоицизма, с който толкова много се гордееха тези мъже.
Снайперист, помисли си той. Така да бъде. Мисията винаги е на първо място, независимо дали това ти харесва, или не…
3.
Беше петък, в навечерието на първия уикенд на юли. Елизабет Бийчъм шофираше към дома си и както винаги слушаше предаването „Да вземем всичко предвид“. Мениджърът на кампанията беше на мнение, че въпреки анемичния си рейтинг Националното обществено радио е по-верен барометър за настроенията в Демократическата партия от всички останали обществени медии. Три седмици преди националния конгрес на партията цялата страна говореше за политика, а нейното име често се споменаваше като водач на листата на кандидатите.
— Листи — промърмори полугласно Бийчъм. — Твърде много проклети листи.
Всичко това започваше да й писва. Кампанийни срокове, ораторски изяви, приеми за набиране на средства, класации в различни допитвания, заключения на фокусни групи, активисти на националния конгрес, регионални организатори, индекси на вота — този списък спокойно можеше да продължи. Бумагите преливаха върху бюрото й в комисията, в Сената, в предизборния щаб, на бюрото в дома й. Листи и класации имаше в колата й, в куфарчето й, в джобовете й, в сънищата й…
Натисна газта и колата се насочи на север, към Рок Крийк Паркуей. Стискаше волана с две ръце и мислено прехвърляше задачите, които предстоеше да отхвърли преди речта си в Ботаническата градина, организирана от Обединените профсъюзи. А те никак не бяха малко: кратко отскачане до дома за един душ и смяна на дрехите, още по-кратко спиране на Норт Капитол №400 за среща с Крис Матюс, после телефонно интервю със Си Ен Ен. И всичко това за по-малко от два часа, които я деляха от важната реч пред ръководството на най-влиятелния профсъюз в страната.
Речта. Ти си една проклета глупачка, Елизабет, изруга се мислено тя. Това трябваше да бъде първото нещо в списъка на нещата, които не искаше да забрави, но въпреки това я остави там, върху писалището в Сената. Удари с юмрук по кормилото и с това предизвика усмивката на един минувач, който приятелски й намигна и вдигна палец. След обявяването й за основен претендент в надпреварата за номинацията вече нямаше анонимност, нямаше интимни мигове и място за емоции. Някой винаги наблюдава, напомни си тя, докато насочваше колата към изхода за Джорджтаун. Налагаше се да включи и самообладанието в списъка на нещата, върху които трябваше да работи.
Насочи се на изток по улица М, движението й се стори по-натоварено от обикновено. По тротоарите и в кафенетата се блъскаха студенти, от които се излъчваше кипяща енергия. По всяко друго време тази гледка би я привлякла, тъй като обичаше младите хора на своя град, но не и тази вечер. Участието в президентската надпревара означаваше да забрави всякакви капризи или спонтанни прояви. То означаваше дисциплина и всеотдайност, стратегическо и целенасочено мислене. Означаваше още… — Брр-Брр-Брр — Ходът на мислите й беше прекъснат от вибрациите на мобилния телефон.
— Ало? — включи се тя, след като провери самоличността на повикващия. Номерът изглеждаше толкова познат, колкото нейния собствен.