За съжаление за неколцина от курсантите днешното упражнение беше десето поред и последно за двуседмичния цикъл на „дебненето“. Всеки от тях трябваше да събере минимум 80 точки, сред които задължително трябваше да има и една пълна десетка. Разбира се, Джеръми прояви своите качества и в тази трудна игра на котка с мишка, но около една трета от морските пехотинци отпаднаха. Със своите 70 точки Лотшпайх беше полужив.
— Какво правим тук, по дяволите? — прозвуча висок и нервен шепот някъде отляво. Джеръми извъртя глава и видя партньора си от ООЗ на някакви пет-шест метра по-нататък. Беше се залепил за земята и приличаше на безплътна сянка, но никак не беше щастлив.
— Не мърдай, преди да съм открил онзи задник — разпореди се Джеръми. Правилникът не разрешаваше никаква взаимна помощ между курсантите, но Лотшпайх (който между другото беше родом от Чикаго) не успя да се адаптира към това учение. А днешният ден беше решителен за него, защото ако не изкараше пълна десетка, щеше да отпадне.
— Виждаш ли го? — попита Фриц, без да помръдва.
— Още не.
Слънцето беше кацнало ниско на хоризонта, оставаха не повече от тридесет минути дневна светлина. Времето изтичаше, а те все още нямаха идея къде могат да открият Питс.
Джеръми леко повдигна глава и прецени обстановката. Той знаеше, че няма да има никакви проблеми с изстрела, в случай че засече мишената. Точната стрелба му се удаваше напълно естествено, колкото и странно да бе за страничния наблюдател. Оръжието беше почти без значение, макар че в случая беше въоръжен с карабина 308 калибър, сглобена и настроена според личните му предпочитания от оръжейниците на ФБР: цевта от неръждаема стомана „Харт“ беше монтирана на свободно окачен приклад от фибростъкло „Макмилън“, а подобният на скъпо бижу прецизен спусък беше изчислен на тежестта 2,25 фунта — точно толкова, колкото тежи спусъкът и на стандартната армейска карабина „Ремингтън“. Неподвижно фиксираният оптически мерник „Юнертъл“ 10х10 беше комплектуван с 8-милиметрова кожена възглавничка за буза, която предлагаше максимално удобство.
Денем или нощем, в арктическия студ или пустинната жега, гърмящата тояга на Джеръми беше изключително сериозно оръжие, създадено да причинява максимални щети, особено когато се използват и двете му сгъваеми крачета. В нетрепващите му ръце то беше в състояние да вкара три последователни куршума в мишена с размерите на хокейна шайба, при това от 800 метра разстояние.
За съжаление Джеръми не можеше да стреля по това, което не вижда. За да успее да се върне в играта, той трябваше да си намери по-добра точка за наблюдение и оттам да започне ново сканиране на местността в търсене на мишената.
БУУМ! Пушечният изстрел екна над нивата с гръмотевична сила. Някой го изпревари, вероятно защото търпението му се беше изчерпало.
Никакъв проблем, рече си Джеръми. Морските пехотинци не дават награди за бързина.
— Стой на място, а аз ще се опитам да намеря някакво прикритие — прошепна той. Някакви полуизсъхнали драки вдясно му се сториха подходящи за нов наблюдателен пост. Познаваше правилата на играта достатъчно добре, за да си даде сметка, че когато ястребът привлече вниманието на един снайперист, останалите могат незабелязано да сменят позициите си. Веднага разбра, че по-добър шанс едва ли ще има.
— Дръж си задника ниско, докато се върна! — предупреди приятеля си той. Досега нямаше случай снайперист на ООЗ да не издържи този изключително тежък курс и той нямаше никакво намерение да остави Фриц да бъде първият. — Ако правиш това, което ти казвам, след един час ще си пием бирата. За твоя сметка…
След тези думи се раздвижи и тялото му се плъзна по сухата трева. Някъде в тази нива се спотайваше сержант от морската пехота, въоръжен с четири пъти по-мощен телескопичен мерник от неговия и с десетилетен опит. Но Джеръми сериозно възнамеряваше да го ликвидира.
Сенатор Бийчъм издърпа една бутилка от специалната дървена ракла на пода, погледна етикета и напълни чашата си. После изгаси лампите, които Роза беше забравила включени, обърна се и се заизкачва по стълбите към спалнята за бърз душ. Официално разпространените сведения за личното й състояние твърдяха, че то възлиза на сума между 3 и 7 милиона долара, но въпреки това тя не виждаше защо трябва да се пилее електричество.