Дръж сметка за центовете, а доларите сами ще се погрижат за себе си, обичаше да казва баща й. Именно държейки сметка за центовете, той беше успял да превърне 40 акра запустели земи в най-цветущата плантация на Чарлстън. А Елизабет нито за миг не забрави ползата от спестовността.
Минавайки през вестибюла, тя взе почистените дрехи и куфарчето си, изкачи стълбите и тръгна по широкия коридор, който водеше към спалнята — втората врата вляво. Преди да запали осветлението, тя хвърли нещата си върху огромното плантаторско легло и спусна щорите на френските прозорци, които покриваха едната стена от пода до тавана. Те бяха много добри през деня, защото щедро пропускаха топлите слънчеви лъчи, но след залез-слънце ставаха опасни, тъй като даваха шанс на всякакви папараци, репортери и любопитни съседи. Подобно на всички публични фигури, Елизабет отлично знаеше, че педантичната предпазливост понякога предотвратява огромни и наистина неизчислими щети.
Осигурила интимността на спалнята си, тя отпи глътка мерло, задържайки за миг хладната стипчива течност на върха на езика си. После остави чашата на френския си секретар, прекоси дрешника и влезе в банята. След броени секунди звукът на шуртящата вода и вкусът на виното започнаха своето комбинирано действие по изтласкване на всекидневния стрес от съзнанието й. Позиционни декларации, списъци с гости, официални платформи и всякакви членове и параграфи изведнъж изгубиха своето значение. Тя излезе от банята и застана в средата на гардеробната.
— Имена — промърмори на отражението си в двуметровото огледало Бийчъм. — Как се казваше съпругата на Франк Морган? — Смъкна жакета с марката „Лорд и Тейлър“, повтаряйки си колко е важно да помниш по име съпругата на човека, от когото очакваш поне 100000 долара за предизборната си кампания.
— Нанси — сети се тя. — А синовете им са Даръл и Джон…
Нанси беше организирала демократите в дълбоката провинция на Вирджиния — тъй наречената „конска страна“, които бяха дарили към 1,7 милиона долара, главно на следобедни чайове и мачове по поло. Джеймс беше поставил семейството на централната маса, в знак на почит за солидното дарение.
— Дъщерята на Том Коликовски, която току-що роди момче… Емет? Атол? Не, Андерс — промърмори тя. — Андерс… Къде по дяволите изчезнаха нормалните човешки имена като Дик и Фред?
Разкопча блузката си, съблече я и едва тогава погледна часовника си. До речта оставаше точно толкова време, колкото й беше необходимо да се концентрира сред ароматните соли във ваната. Окачи блузката си на тапицирана закачалка и се извърна с лице към струята.
Нещо привлече вниманието й, докато сваляше полата си. Вечерните светлини танцуваха странен танц из старата къща. А образът в огледалото изглеждаше сериозно разтревожен. Странно как започнаха да ми личат годините, рече си Бийчъм, останала по сутиен и слипове. Гравитацията и дългите години в политиката бяха взели своето, особено сега — по време на предизборната кампания, бе прехвърлила физическите упражнения в часовете, запазени за сън. На петдесет и пет години все още привличаше вниманието, но повече с авторитета и поста, отколкото с външния си вид.
Мобилният телефон иззвъня в момента, в който се запъти към ваната. Наложи се да се върне до леглото, за да отговори.
— Ало?
Хладният въздух накара кожата й леко да настръхне.
— Сенатор Бийчъм, обажда се от Анди Пелтие от Групата — представи се плътен мъжки глас. — Съжалявам, че ви безпокоя у дома, но ме натовариха да ви предам, че заседанието във връзка със „Старфайър“ е пренасрочено за тринадесет нула-нула по молба на президента.
Бийчъм поклати глава и преглътна нелюбезната забележка, която кацна на устните й. Този човек се водеше на щат в Съвета за национална сигурност и беше член на Групата за антитерористична дейност. А „Старфайър“ беше кодова дума за секретния сателитен проект на Националната разузнавателна служба — един от трите важни проекта на правителството, които попадаха под пряката заплаха на новия ССТ телефон на Джордън Мичъл. Самото споменаване на думата „Старфайър“ по открит телефон нарушаваше поне половин дузина предписания за сигурност.