— Добре, ще бъда там — кратко отвърна Бийчъм и побърза да затвори. Ако му беше направила забележка за непредпазливото обаждане, само щеше да продължи диалога в услуга на евентуалния подслушвач. В случая беше по-уместно да направи писмено оплакване, което НАС нямаше как да пренебрегне.
— Ще те видим какво ще кажеш, като ти отнема разрешителното — промърмори тя. Така и не успя да свикне с отношението на сътрудниците на Белия дом, особено на републиканците. Подобно на шефа си, повечето от тях притежаваха его с тексаски размери и не проявяваха никакъв интерес към правилата, създадени да държат в подчинение по-незначителните хора.
Бийчъм отново се насочи към банята, натискайки в движение бутоните на мобилния си телефон. Ако хванеше Джеймс, преди да е излязъл, той щеше да подготви оплакването. На главата й имаше прекалено много неща, за да свърши всичко.
Джеръми пропълзя десетте метра за малко повече от десет минути и с облекчение се претърколи в плитката яма, оформила се в коренищата на повален дъб. Вратът го болеше, очите му пареха, жаждата го умоляваше да се изправи на крака и да обяви почивка. Но той само поклати глава и прогони еретичните мисли от главата си. Болката е слабост, която напуска тялото, твърдяха началниците в ООЗ. И по тази причина не бива да й се позволява да замъглява съзнанието.
— Добре, мръснико! — прошепна малко по-високо от позволеното той, имайки предвид Питс. — Къде си се окопал, по дяволите?!
Извади бинокъла си от калъфа с пушката и внимателно надникна от новото си прикритие. Започна да оглежда полето от най-високия бор на хоризонта в посока отляво надясно, местейки уреда с най-много пет градуса. Откриеше ли мишената, щеше да има достатъчно време да премести Фриц на нова позиция и по този начин да му осигури нужните точки.
А ако имаше късмет, вероятно щеше да изкара една десетка и за себе си. В настоящия момент това би било особено сладко, тъй като между морските пехотинци и командосите на ООЗ се беше развихрило остро съперничество. Един от най-опитните снайперисти в противниковия лагер — рейнджър Накамура, се беше обзаложил на цялата пиячка в бара довечера, че ще закове пръв Ястреба и ще прибави нова десетка към богатата си колекция от награди. А Джеръми, който прие облога, нямаше никакво намерение да пои четиринадесет прежаднели мъжаги от собствения си джоб.
Мисли като жертвата, заповяда си той, използвайки указанията на инструктора. Влез в главата й, победи я със собствените й средства.
Оглеждаше терена с методична педантичност, потискайки желанието да избърза, за да не изпусне последната дневна светлина. Къде бих се скрил аз, ако ми се наложи да се преборя с цял клас амбициозни снайперисти? Беше сигурен, че първата работа на Питс е била да си намери добро укритие със слънцето в гърба. По този начин то щеше да заслепява приближаващите се ловци и да увеличи шанса за огледални проблясъци на оптическите им мерници. На второ място в списъка на Ястреба щеше да бъде топографията. Поради факта, че нивата беше леко наклонена към плиткото дере на северозапад, той със сигурност бе избрал горния край, някъде около първите дървета на гората. За да стигне незабелязано дотам, снайперистът наистина трябваше да стане невидим, особено пък ако използва пътеката по синора. И накрая, той трябваше да използва маркери по терена, за да могат наблюдателите да се ориентират, когато ги повика да засекат поредния разкрит курсант. Поради терена и разстоянието трябваше да избере за маркер нещо, което стърчи нависоко и се вижда отдалеч — например разклонение на дърво или по-големичък прекършен клон.
Джеръми огледа хоризонта с миниатюрния бинокъл и най-сетне откри каквото търсеше. Там е, рече си. На негово място бих се скрил именно там. Очите му се заковаха в стогодишна лиственица. Позналото много природни катаклизми дърво беше различно от околните, главно благодарение на двойния си ствол, който не приличаше на нищо наоколо. Огледа основата му и скоро видя достатъчно: старши сержант Еймъри Питс в цял ръст клечеше сред корените с мишена във формата на 20-сантиметрова чиния, издигната малко над главата му.
Джеръми маркира целта с помощта на заден азимут от 187 градуса, след което се замисли за възможностите. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта, най-много след двадесетина минути щеше да се стъмни. От досегашните изстрели му стана ясно, че все още никой не беше засякъл Питс. Курсантите стреляха по сенки, в безплодни опити да наберат повече точки. Все още имаше шанс да победи.