— Благодаря, че се отзовахте — склони глава детективът, станал да й отвори вратата на малката заседателна зала, използвана лично от началника на полицията. Самият началник Сплуд беше настоял за това, не пропусна да натърти детективът. Висшето ченге на Вашингтон, окръг Колумбия, се избираше от политиците, а началникът прекрасно знаеше каква ще бъде реакцията на двете основни политически сили след новината, че водещ претендент в президентската надпревара е бил разпитан в някаква килия с неприлични надписи, надраскани по стените, и гола крушка на тавана.
— И така, каква е голямата новина? — попита Бийчъм, щом вратата се затвори зад тях. Детективът изглеждаше притеснен и се държеше по-официално, отколкото при предишната среща.
— Страхувам се, че идентифицирахме неустановената личност, ранена в дома ви през въпросната нощ — обяви той.
Неустановена личност? Въпросната нощ? Тя вдигна вежди, дръпна един от столовете и седна. Защо тези хора винаги говорят така, сякаш значката автоматически превръща английския в техен втори език?
— Е, и? — приведе се в очакване тя. — Кой е този тип, по дяволите? Той ли е бил в действителност в дома ми? Как го открихте?
Въпросите напираха в съзнанието й. От онази ужасна вечер насам непрекъснато се питаше кой ли беше мръсникът. И направо й ставаше лошо при мисълта, че все още е на свобода и вероятно чака да излекува раните си, за да довърши започнатото…
— Името му е Крейг С. Слейтър, госпожо. Познавате ли го?
— Разбира се, че не. Никога не съм чувала това… — Замълча, без да довърши изречението си. Адвокатът й я беше посъветвал да не споделя никакви подробности по инцидента, без да се е консултирала с него. — Не си спомням да съм чувала това име…
— Не си спомняте или не сте го чувала? — попита детективът. Беше се наежил като всяко ченге, което е надушило лъжата.
— Работата ми е такава, че се срещам с много хора, детектив — поясни Бийчъм. — Погрешно се изразих, като казах, че не съм чувала това име. Но това е истината — наистина не си спомням да съм го чувала. Кой е той? Как го открихте? Има ли криминално досие?
Детективът я гледаше втренчено и сякаш съжаляваше, че му е задала тези въпроси.
— Сенатор Бийчъм, положението е изключително неудобно за мен — промърмори той и в очите му се появи съчувствие. Приличаше на дете, което току-що е хванало родителите си да крадат играчки в супермаркета. — И двамата знаем за какво става въпрос… Вие сте сенатор на САЩ, който се кандидатира и за президентския пост, докато аз съм един обикновен детектив от отдел „Убийства“. Сигурен съм, че можете да ме уволните, стига да поискате, но истината си остава непроменена — ние с вас трябва да изясним този въпрос. Това изискват и служебните ми задължения.
— Какво имате предвид? — попита Бийчъм, усетила внезапно пробождане ниско в корема. Отново я обзе паниката, която изпитваше при всяко приближаване до банята у дома. — За какво става въпрос? Обърквате ме!
Той я дари с още един продължителен поглед, после кимна с глава, извърна се към вратата и извика:
— Бърни!
Вратата моментално се отвори.
— Какво става тук, по дяволите?! — попита сенатор Бийчъм. Дългият стаж във върховния законодателен орган на страната я бяха научили да се справя с превратностите на съдбата!
— Това е детектив Морисън, госпожо — рече домакинът. — Мисля, че сега е моментът да ви прочетем правата, а Бърни ще бъде моят свидетел…
Сирад седеше неподвижно на стола, опитвайки се да изглежда отегчена.
— Вдигнете ръцете си нагоре, за да прикрепя това нещо около гърдите ви — инструктира я операторът на полиграфа. Беше се изправил до два апарата. Единият приличаше на стандартен детектор на лъжата — такива Сирад вече беше виждала. Тънки разноцветни кабели, розова разграфена хартия, покрити с хирургическа гума аксесоари, понапукани от времето. Но другият апарат я изненада тотално. Имаше горе-долу същите размери, но изглеждаше чисто нов, елегантен и далеч по-сложен.