Сирад нямаше откъде да знае, че това е последната разработка на Лабораторията по приложна физика към университета „Джон Хопкинс“, която носеше наименованието „Полиграфно базирана точкова измервателна система“, или ПБТИС, и която беше свързана със специален компютър „Акситон“, предлагащ статистически анализ на физиологичните й реакции на стреса. За разлика от по-бавната аналогова машина в съседство, тази напълно автоматизирана система осигуряваше крайни резултати за частица от секундата, при напълно изключена човешка намеса. За пръв път в живота си Сирад виждаше как изкуството и науката, вградени в детектора на лъжата, се обединяват в едно общо приложение.
Обектът стоически нави ръкави и вдигна ръце над главата си. Операторът на полиграфа уви един кабел около гръдния й кош, пристягайки го малко под линията на сутиена. После прикрепи електродите за десния й показалец и стегна ръкав за кръвно налягане около левия й бицепс. Приключил с това, той провери кабелните накрайници и се върна при апаратурата си за последни настройки. Пръстите му пъргаво затичаха по клавиатурата на компютъра. През цялото време с нищо не показа, че красотата на обекта му е направила някакво впечатление.
— Е, добре — промърмори той и се извърна към прозореца, зад който се разкриваше внушителната панорама на Манхатън. — Сега ще ви предам списък с въпросите, които ще ви задавам по време на теста… — В ръцете й се озова документ от две напечатани на машина страници, съдържащ нагъсто подредените въпроси. — Прочетете ги и ако нещо ви смущава — кажете…
Сирад побърза да разтвори страниците.
— Има някои доста отвлечени въпроси — промърмори след известно време тя. — Например номер седемнадесет: „Участвали ли сте в кражба на корпоративно имущество? Ако да — от какъв характер е била тя: писалка, която сте си занесли у дома, лични разговори по служебния телефон и др.?“… Не искам да прозвуча като лъжкиня, но…
Тялото й се размърда от неудобство, но и това беше част от ролята, която играеше.
— Не, такива неща всеки прави — махна с ръка операторът. — Тук разполагам с личното ви досие и от него личи, че не сте от хората, които биха задигнали разни дреболии. Искам само да проверя това, което вече знаем: че вие никога не сте отнели нещо значимо от собствеността на „Бордърс Атлантик“. Пари, търговски тайни, финансови доклади — такива неща… Разбирате ли?
Сирад кимна с глава.
— Много добре. Сега ще започна да ви задавам тези въпроси на глас. Ще ми отговаряте само с да или не. Ясно ли е?
— Да — отново кимна Сирад. Операторът закачи писеца на приспособлението над милиметровата хартия.
— Добре, започваме. Името ви е Сирад Аме Мално?
— Да.
— Живеете на Марбридж Стрийт 1542 в Атланта, Джорджия?
— Да.
Сирад обърна внимание на дишането си, стабилизира пулса си и насочи вниманието си към панорамата навън.
— Откраднали ли сте някога нещо от „Бордърс Атлантик“?
— Не.
— Предлагали ли сте на някого информация, с която сте се сдобили в хода на служебните си задължения? На друга корпорация или държавно учреждение?
Сирад забави отговора си с частица от секундата.
— Каква информация по-точно? — пожела да узнае тя. — Защото често ми се налага да споделям някои сведения с компаниите, които издават кредитни карти… И други подобни неща.
Операторът си отбеляза нещо върху разграфената хартия и тя продължи бавното си движение по барабана на по-старата и традиционна машина.
— Тук няма въпроси капани, госпожице Мално — промърмори той. — Искам прости отговори — да или не. Ще ви направя едно предложение: защо не запишете на хартия всички случаи, при които се е налагало да споделяте вътрешна информация за компанията? Тогава вече можем да кажем, че отговорите ви на въпросите от теста изключват тези случаи…
Сирад пое писалката и бележника, които й подаде човекът. След кратък размисъл записа три възможни случая: молби за издаване на кредитни карти, референции за комисията, в която членуваше по съвместителство, и информация от работодателя относно личния й трудов договор, която се изискваше от фирмата, продала й кола на изплащане.
— Много добре — кимна операторът, прокашля се и добави: — А сега да започваме… Като изключим случаите, които описахте, предлагали ли сте поверителна информация на други компании или държавни институции?
— Не.
— Работили ли сте някога във федерални законоохранителни органи, регулаторни или разузнавателни агенции?