— Не.
— Живели ли сте някога в Близкия изток, пътували ли сте дотам?
— Не.
Заковала поглед в насрещната стена, Сирад се концентрира върху дишането си. Коктейлът от мепробамат, диазепам и метилфенидат, който циркулираше във вените й, накара тапетите да затанцуват пред очите й — точно както я бяха предупредили, но едновременно с това свърши работа. По принцип никога не й беше особено трудно да лъже и го правеше доста убедително, но медикаментите й помогнаха да го прави още по-лесно…
— Искам да зная какво означава всичко това! — заплашително процеди сенатор Бийчъм. Адвокатът Филип Матюз й направи знак да се успокои и я побутна към едно диванче във викториански стил, което беше приемало и други озадачени клиенти. Офисът се осветяваше от настолна лампа със зелен абажур, която по странен начин напомняше, че официален Вашингтон отдавна спи и сънува.
— Ще се оправим, Елизабет — отвърна той. — Само искам да се успокоиш…
— Да се успокоя ли? Те ми прочетоха шибаните права, Филип! Сякаш съм някакъв престъпник!
Бийчъм скочи от диванчето и започна да крачи напред-назад. Животът й се сриваше с неотразима сила. Властта и уважението изчезнаха някъде далеч, а на тяхно място се появи хаосът. Как ли ще реагират медиите?
— Това, което се случи днес, е безотговорно! — обяви адвокатът. — Би трябвало да се обадят първо на мен, за да мога да те придружа. Вече звъних на началника на полицията и настоях да накаже всички полицейски служители, участвали в разпита.
— За какво ще ги наказва? — вдигна вежди Бийчъм. — За това, че си вършат работата?
— За разпит на член на американския Сенат без присъствието на адвокат. Те прекрасно са знаели, че имаш такъв. В тази държава има конституция и тя трябва да се спазва!
— Знам, че има конституция — промърмори Бийчъм, върна се на мястото си и разтърка чело със силно загорилата си ръка. Макар да беше загубила съпруга си преди доста години, тя продължаваше да носи венчална халка. — Ти каза, че тоя тип ще се окаже някой бездомен скитник или уличен бандит, по всяка вероятност и наркоман. Каза да не се безпокоя, защото всичко ще премине…
Гневът започна да я напуска. Ветеран в политиката, тази жена беше достатъчно рационална, за да знае как се изпуска парата.
— Не казах точно това, Елизабет — предпазливо отвърна адвокатът. — Но през изминалата седмица ти беше силно стресирана и… — Матюз се усети и млъкна, решил да й спести поредната назидателна тирада. — Преживя много, скъпа… А на всичкото отгоре изобщо не разбрахме какво се е случило през онази нощ… Поне аз не разбрах.
— Аз също, Филип, вече ти казах това!
— Вярвам ти — кимна с въздишка Матюз. — И ти съчувствам за всичко, което си преживяла. Но нещата се промениха и като твой адвокат аз съм длъжен да бъда откровен…
Взе ръката й между дланите си и тихо продължи:
— Полицията твърди, че този Слейтър, когото вероятно си гръмнала, е служител в Белия дом. При това не от обслужващия персонал, а юрист в Съвета за национална сигурност, назначен лично от президента. Работил е с членовете на твоята комисия и по тази причина би трябвало да го познаваш…
— От къде на къде, по дяволите?! — кресна тя. — Дори и да съм го срещала в съвета, онази вечер просто не съм го познала, най-вероятно, защото ме нападна в гръб. Освен това, кой казва, че съм стреляла по него?
— Ами пистолетът беше твой, Елизабет — отвърна с въздишка Матюз. — Зная какво си казала пред полицията, но тя е открила доказателства за противното. Върху оръжието има само твои отпечатъци, няма доказателства за проникване с взлом, а балистичната експертиза открива следи от барут по умивалника, до който си паднала… — Сега беше негов ред да стане и да започне да крачи напред-назад. — ДНК анализът на кръвта в къщата доказва, че тя е на Слейтър — значи трябва да е бил там.
Бийчъм поклати глава, опитвайки се да открие смисъла на всичко това. Съветът за национална сигурност работи с куп юристи, по принцип всяко вашингтонско учреждение гъмжи от тях. Ако трябваше да запомни имената и физиономиите на всички, със сигурност нямаше да й остане време за нищо друго!
— Има и още нещо — промърмори Матюз и й подаде лист хартия. — Спомняш ли си кога го подписа?
Бийчъм вдигна хартията пред очите си. Оказа се някакъв формуляр. Видя печата на ФБР, прочете заглавието „Съгласие за обиск“, под което имаше номер на документа — ФД-26. Подписът й се мъдреше на обозначеното място в дъното, изписан с едри, почти двусантиметрови букви.