— Вероятно са ти го пробутали, преди да пристигна, защото — повярвай ми — никога не бих ти позволил да се доближиш до подобно нещо!
— Да, спомням си — кимна тя, изчитайки текста на документа. — Но защо да им откажа да претърсят къщата ми? Нямам какво да крия. Този човек нахлу с взлом и ме нападна. Защо да не сътруднича на хората, които се опитваха да го заловят?
— Не поставям под съмнение поводите да го направиш, Елизабет — отново въздъхна Матюз. — Само искам да ти кажа, че по време на претърсването са открили неща, които определено ще ни създадат проблеми.
— Проблеми ли? Какви?
— Ами ей такива… — Адвокатът извади подробен списък на предметите, които са били изнесени от къщата: портфейл, открит в кофата за боклук отпред, мъжка обувка номер 43, миникомпютър „Палм Пайлът“, съдържащ персонална информация за сенатора, включително нерегистрирания й телефонен номер, дата на раждане и размери на дрехите, които носи.
— Какво искаш да кажеш? — втренчи се в него тя. — Че всички тези неща са негови?! Защо тогава им отне толкова дълго време да го открият?
— Защото се оказа, че този Слейтър е вманиачен любител археолог и уж заминал на поредната си експедиция в Турция. Никой не е докладвал за изчезването му, докато не се върнал в уговорения ден и родителите му започнали да се тревожат… Но по всяка вероятност ще се окаже, че изобщо не е заминавал.
— Нищо от това не доказва, че аз го познавам — сви рамене Бийчъм. — Искам да кажа, че куп народ разполага с нерегистрирания ми телефонен номер. Един бог знае как се е сдобил с номерата на дрехите ми — може би е от онези, дето се крият и зяпат, знае ли човек… Но всичко това сочи, че полицията трябва да разследва него, а не мен!
Тропна с крак, след което направи опит да се овладее.
— Не е нужно да се защитаваш пред мен, Елизабет — меко промълви Филип. — Просто се опитвам да очертая това, в което те обвинява полицията…
Бийчъм се втренчи в своя адвокат и приятел от двадесет години, в очите й се появи дълбоко недоумение.
— Ако искаш да ти кажа дали познавам този човек, Филип, отговорът ми е не — промълви с усилие тя.
Матюз помълча малко, явно за да подбере най-подходящите изрази, после меко започна:
— Има и нещо друго, Елизабет. Претърсили са компютъра ти, включително личните ти имейли. Моят източник отказа да уточни какво са намерили, но по всяка вероятност е нещо, което ще ни нанесе сериозни вреди. Според тях то навеждало на мотив…
— Мотив за какво? — присви очи Бийчъм.
Филип изпусна въздуха от гърдите си. Очевидно имаше още лоши новини.
— Днес сутринта са открили колата му на летище „Дълес“ — подхвана отново той. — Твоите отпечатъци са били навсякъде по нея. И макар че все още не са открили труп, съдебният лекар вече е готов да свидетелства, че количеството кръв в къщата ти е сигурно доказателство за смъртоносна рана…
— Пресвети боже! — промълви Бийчъм. — Това е истинска лудост! Никога не съм дори… — Съзнанието й изведнъж се изпразни от съдържание. Всичко наоколо сякаш замръзна, после изведнъж потъна в мрак.
Филип пристъпи към нея и взе ръцете й.
— От чувство на деликатност по отношение на моментното ти, хм… състояние, те решиха да се въздържат от публични изявления. Но вестниците скоро ще надушат за какво става въпрос. Тях не можем да ги спрем…
— Всъщност, за какво става въпрос? — дрезгаво попита Бийчъм.
— Те са на мнение, че ти и Слейтър сте били любовници, Елизабет — кротко отвърна адвокатът. — Заради президентската кампания ти си поискала да скъсате, но той е заплашил, че ще разкрие връзката ви. Предполагат, че жестоко сте се скарали и сте стигнали до саморазправа… — Филип тежко се отпусна до старата си клиентка и близка приятелка: — Случаят вече е изпратен в съда, с молба да бъде разгледан от разширен съдебен състав…
Бийчъм избухна в плач, а той само я прегърна през раменете.
— Съжалявам, скъпа — прошепна. — Но имат намерение да те обвинят в предумишлено убийство.
5.
След като завърши курса по снайперизъм, Джеръми се върна в ООЗ с чувството, че е умрял и се е възнесъл на небето. Макар че подготовката и обучението продължаваха да бъдат неразделна част от работата му, той вече не беше курсант, а оператор — изцяло пълноправен член на екипа. Мъжете, които седяха в онази зала и гледаха как удря камбаната, днес вече се закачаха и шегуваха с него, приемайки го като равен. А в отношението им се усещаше искрено уважение.