— Посрещачът е мадама!
Джеръми кипна. Има моменти, в които децата трябва да са разделени от родителите си. Но Ричи Маккули дори не трепна. Втренчил заплашителен поглед в питчъра — точно по начина, по който го беше учил треньорът, той се подготви за удар.
— Първа топка — обяви реферът веднага след това. Нямаше проблем, тъй като топката попадна точно в ръба на щита.
Следващата прелетя високо над главата на Ричи, третата той посрещна с несполучлив удар, а четвъртата беше спорна. Съдията би могъл да я отсъди в двете посоки, но в крайна сметка я отчете като удар, главно поради ограниченото време.
— Сега не бързай — обади се Джеръми. — Изчакай най-подходящия момент.
После докосна върха на носа си, потупа се по корема и тръсна глава, излъчвайки универсалните треньорски сигнали. Ричи е бърз, а този питчър изглеждаше уморен.
Трибуните утихнаха за засилването, после топката литна по посока на щита. ТРЯС! Ричи или беше пропуснал универсалните треньорски сигнали, или беше решил да действа на своя глава. Ударът му дойде малко къс и топката с подскачане се насочи към едно дебело момиче със скоби на зъбите, което я грабна и я препрати към първи пост.
Рейчъл Бумгартнър докосна следващия питчър за дубъл. Били Шелънбай — синът на Дейв, предприе къс, но напрегнат спринт, благодарение на който се установи на първи пост, а Рейчъл спря на трети. Брайън Гладман нанесе удар, без да отлепя бухалката от рамото си. В резултат „Марлините“ останаха на една точка от загубата, с батъри на всички постове. Едно попадение в базата би довело до равен резултат, а дубъл щеше да означава победа.
Но когато се обърна към редицата на своите батъри, той почти се задави. Батър номер девет се оказа сравнително ниското седемгодишно момиченце на име Мади Уолър. Преди време тя обяви, че обича бейзбола, но след това откри, че проследяването на бързите удари е нещо изключително противно — почти колкото посещението при зъболекар. Макар да беше дъщеря на треньора, Мади не притежаваше неговата състезателна натура.
Джеръми изгледа подредилите се в полукръг състезатели и се втренчи в насълзените очи на малката си дъщеря. Не беше очаквал, че точно тя ще трябва да спасява сезона. Понякога между бащата и треньора зейваше дълбока пропаст. Отчаяно му се прииска да изтича и да я вземе в прегръдките си, да я дари с целувка и дай прошепне няколко окуражителни думи. Но за това и дума не можеше да става, тъй като в момента се провеждаше официален мач на Детската лига. И всякакви целувки с играчите бяха забранени.
— Мади, гледай да осъществиш контакт — подхвърли й той, после понечи да изрече обичайните окуражителни слова, но беше прекъснат от един до болка познат звук.
БИП, БИП, БИП…
Беше пейджърът му, дублиран от още някакъв на трибуните.
Мади, която току-що бе поела по тежкия път към позицията на батъра, изведнъж замръзна на място. Джеръми беше обяснил на децата си, че в момента, в който зажужи пейджърът, той веднага трябва да тръгне. При това, без да знае дали ще се върне бързо, или чак след една-две седмици. По всяко друго време Мади би се справила с този проблем, но не и в момент като този.
— Мамка му! — промърмори той, достатъчно високо, за да бъде чут от едно-две деца наблизо. За операторите на ООЗ изписването на три осмици върху екрана на пейджъра беше равносилно на алармен сигнал за пожарникарите. Нямаше време за губене, не можеше да изчака да види как ще хвърли топката слабичката второкласничка.
— Подходящо време, няма що — изръмжа Шелънбай, присъединил се към него на пейката. — Ела, ще те закарам. А Вики ще се прибере у дома с Каролайн…
За пет години служба в ООЗ Дейв Шелънбай беше жертвал доста рождени дни, ваканции и мачове на Детската лига. Връх на всичко беше раждането на последното му дете през 2001, което беше станало по време на една от секретните му мисии в Индонезия.
Джеръми отправи настойчив поглед към жена си, просто за да й покаже, че няма избор. Не биха му изпратили сигнал, ако не се бе случило нещо важно. Тя трябваше да го разбере. След това се обърна и изтича след Шелънбай, който вече беше запалил мотора на мощния си джип.
В момента, в който се готвеше да затръшне вратата, до слуха му долетя остро пропукване. Такъв звук издава стоманената бухалка, когато влиза в съприкосновение с летящата с петдесет километра в час топка. Коженото кълбо се извиси високо над затревеното поле, а публиката избухна в аплодисменти.
— Страхотно! — промърмори с уважение Шелънбай.