Джеръми се усмихна и измъкна специално изработения си пистолет „Ле Байе“, 45-ти калибър, който криеше под свободно пуснатата фланелка на екипа си. Издърпа затвора и провери дали има патрон в цевта. Това си му беше навик.
— Спокойно, мечок — подхвърли загрижено Шелънбай и протегна ръка да усили звука на радиото.
Какво пък чак толкова, понечи да отвърне Джеръми. Това все пак беше първата му бойна тревога. Нямаше нищо лошо в опита му да се настрои на подходяща вълна.
Джордън Мичъл седеше на председателското място на огромната заседателна маса в Бойната зала, преплел пред себе си пръсти с безупречно поддържан маникюр. Трима мъже и две жени го гледаха право в очите от своите предварително определени места. Това бяха израелският анализатор на гласовия стрес, двамата бивши профайлъри от ФБР, експертът по невролингвинистично програмиране и операторът на полиграфа. От теста със Сирад Мално беше изминала почти цяла седмица — един напълно достатъчен срок, да дадат своите заключения.
— Добре, приятели, чакам вашето експертно мнение — разпери ръце Мичъл. — Кажете ми какво означава всичко това…
От израженията им можеше да заключи, че изборът му на мястото за това кратко съвещание е произвел очаквания ефект. Стените на залата бяха облицовани с дъбова ламперия, светлината идваше от огромни кристални полилеи, а редиците остъклени шкафове с редки оръжия привличаха вниманието им далеч по-силно от чудесния слънчев ден навън, зад плътно затворените прозорци.
Тези изражения Мичъл познаваше добре — те се появяваха върху лицата на почти всички, които привикваше в Бойната зала. Той планираше всичко — време, място и съдържание. Това беше формулата, към която се придържаше с почти религиозен фанатизъм. Всичко, което казваше или вършеше Джордън Мичъл, се подчиняваше на хладния разум — от начина, по който усилваше докрай климатика, за да накара гостите си да потръпнат, до планирането на заседанието именно в събота сутринта. Искаше тези хора да почувстват неговата застрашителна сила и безгранична власт. Тук той беше единственият експерт.
— Нямам нищо против да започна пръв — обади се операторът на полиграфа и механично опипа очилата си. — Моите графики са добри — както аналоговите разпечатки, така и електронният резултат. Предизвиках я в три области, за да проверя как реагира на различни обвинения, но тя дори не трепна. Мога да кажа, че ако тази жена не е говорила истината, значи е най-голямата измамница, която съм срещал…
Той се облегна назад и скръсти ръце, сякаш предизвикваше останалите да му възразят.
Анализаторът на гласовия стрес плъзна молива по записките си и вдигна глава.
— Вие сте умен и съобразителен човек, господин Мичъл — започна той. — Не ви обвинявам за решението да отидете отвъд традиционните тестове с полиграф, за да потърсите сигурното решение.
Мъжът с окосмените кокалчета му хвърли поглед, в който личеше дълбоко отвращение.
— Събрали сме се тук да дефинираме това решение, а не да обсъждаме личните си качества в изследователската област — побърза да се намеси Мичъл. Ако неговите служители се държаха по този начин един с друг, той със сигурност щеше да им наложи тежки наказания. — Кажете дали тази жена говори истината, или се е опитала да ни заблуди…
— Анализът на гласовия стрес не открива отклонения от нормата — отговори доктор Шилинг. — Гласът й демонстрира вибрации, които следва да се очакват от жена с нейната подготовка и образование, която говори истината. На базата на това можем да заключим, че тя прави разлика между добро и зло. При лъжа положително щяхме да сме свидетели на доста по-силна осцилация.
Мичъл се обърна към експерта по невролингвистика — малко известен алхимичен процес, при който истинността на казаното се проверява чрез движението на очите и лицевите мимики.
— А вие, Катрин? Видяхте ли истината в очите на тази жена?
— Истината ли? — отговори с въпрос дребната ерудирана жена с бледо лице и къса, леко посивяла коса, размърда се на мястото си и посочи телевизионния монитор. — Не мога да кажа за истината, господин Мичъл. Знам само, че тази жена със сигурност вярва в това, което говори. Вижте тук…
Насочи дистанционното управление към широкоекранния апарат и натисна бутона „плей“. На екрана изплува лицето на Сирад в близък план, заснето по време на теста с полиграфа.
— Невролингвистичната програма е фокусиран върху незабележимите промени в движението на очните ябълки, пряко свързани с когнитивната функция. Човек е склонен да обърне взор навътре, към онзи мозъчен център, който отговаря за отделните функции. А поради факта, че спомените се формират в лявото мозъчно полукълбо, при всеки опит да си спомним нещо, ние поглеждаме в него… Ще ви дам пример с един конкретен въпрос, който й се задава по време на теста. Когато операторът я пита дали моминското име на майка й е Хоторн, ясно се вижда как очите й поглеждат нагоре и наляво.