Мичъл насочи поглед към екрана, преструвайки се, че проявява интерес към разясненията на слабичката жена.
— А сега, след въпроса дали е израснала в Луизиана, тя отново поглежда нагоре и наляво. Виждате ли?
Присъстващите търпеливо слушаха. При подобни случаи всеки от експертите възприемаше спецификата на колегите си като шаманство, а обясненията им — като заклинанията на циганка гледачка. Едно допълнително мнение и нищо повече.
— Това е мястото, на което открива спомените си. Наричат се невросимпатетични спомени. Човек се обръща към мозъчния център, който възстановява отдавна случили се събития или стари спомени. Но когато създава фикция, той използва друг център — онзи, който подпомага творческите процеси. Определим ли веднъж базата на неизмамното поведение с помощта на конкретните тестови въпроси, ние можем да измерим диференциацията и да екстраполираме измамата, тоест лъжата…
— Добре, но откъде знаете, че тя не лъже за абсолютно всичко? — попита Мичъл. — Как можете да разберете дали не си е изградила един напълно фалшив живот? Може би всичко е лъжа, включително и базата…
— Вижте това — отвърна жената и върна лентата. — Преди интервюто, още при сядането, вашият оператор я пита дали е спала добре. Тя отговаря положително.
Видеото спря и отново показа в едър план лицето на Сирад. Тя гледаше надолу и надясно — точно в противоположната посока на това, което беше демонстрирала в момента на спомена.
— Гледа в друга посока — моментално го забеляза Мичъл. — Но защо би излъгала, че е спала добре?
— Аз не съм в бизнеса с въпросите, господин Мичъл. От доклада на скритото наблюдение става ясно, че въпросната дама е напуснала стаята си малко след девет и се е върнала чак в два. През нощта е ставала на два пъти, а в шест е взела душ. Не бих свързала подобно поведение със здрав сън…
Джордън Мичъл замислено кимна.
— Много интересно — промърмори той. — Значи по ваше мнение тя е изрекла само една неистина, при това още преди да започне теста с детектора на лъжата… — Обърна се да погледне профайлърите на ФБР, които седяха и слушаха съвсем спокойно, очевидно свикнали на подобни анализи. — Моля, кажете какво би накарало тази жена да излъже за нещо толкова просто, каквото е здравият нощен сън?
— Ние не се опитваме да отличим лъжата от истината — отвърна единият от експертите, добре облечена жена на около петдесет и пет години с остри черти и доста натежала фигура, единствен пушач сред присъстващите. — В замяна на това обръщаме внимание на мотивацията. От това, което е регистрирал полиграфът, не личи умишлена манипулация.
Партньорът й кимна в знак на съгласие.
— Най-трудно се хващат лъжите на психопатите, но тази жена не показа нито една от чертите, които обикновено приписваме на въпросното заболяване — например детски травми, предателство, липса на признаци за социално отговорно поведение. Сведенията в досието й сочат точно обратното. Сирад Мално изглежда абсолютно уравновесена. Според нашето заключение тя е точно такава, за каквато се представя.
— Значи и петимата твърдите, че тя говори истината, така ли? — пожела да обобщи Мичъл.
Никой не възрази.
— Както може би знаете, за всеки случай аз наех частни детективи и им възложих да проверят миналото на тази жена. И те откриха, че описаният пред вас живот е тотална фалшификация. На практика всички отговори, които ви предлага, са пълна лъжа…
Разбира се, той би могъл предварително да раздаде на експертите копия от личното й досие, но това щеше да бъде несправедливо спрямо Сирад. Защото тя бе стартирала тази постановка далеч, преди да се подложи на детектора на лъжата и заслужаваше възнаграждение за положените усилия.
Джордън Мичъл се изправи и тръгна към вратата. Беше открил това, което търсеше.
Шелънбай спря на паркинга на ООЗ и двамата втренчиха погледи в групичката на колегите си, заета с преглед на оборудването. Джеръми усети как вълнението му рязко нараства в навечерието на първата му истинска мисия.