Сирад се протегна, за да прогони напрежението от сухожилията си, след което се отпусна в коженото кресло, дизайн на Алфред Портньоф. Хладната тапицерия й се стори грапава и суха, влизайки в ярък контраст с горещия и застоял въздух в апартамента. Екранът пред нея оживя. Протегна ръка и включи телефонния секретар на възпроизвеждане.
— Здрасти, Сирад — екна жизнерадостен мъжки глас. — Обаждам се да ти кажа, че с нетърпение очаквам да те видя следващата седмица. Надявам се, че си добре… Клик.
Хамид, рече си тя. Най-новият й ухажор беше вицепрезидент на „Бордърс Атлантик“, отговарящ за финансовите подразделения на компанията. Беше по-самоуверен в сравнение с другите мъже около нея, но въпреки това проявяваше известна свенливост. Запозна се с него по време на престоя в Ню Йорк за теста с детектора на лъжата. Нещата се развиха толкова бързо и благоприятно, че той я покани да вечерят в четвъртък, при това тук, в Атланта.
Плъзна мишката си по редицата имейли, изписали се на екрана. Майка й. Шефът й. Съобщение за по-висока оферта от друг участник в търга на Интернет сайта, където си беше харесала някаква стара автоматична писалка. Скоро отново изпита чувството, че се е родила пред компютърния екран. Работата в „Бордърс Атлантик“ й предлагаше твърде малко контакти с живи хора — всичко беше свързано със схеми и чертежи, бази данни, пазарни проучвания и анализи на търговския риск. Имаше чувството, че прекарва дните си в някаква алтернативна реалност, опитвайки се да гради кариера на базата на пиксели, графики и алгоритми.
Плъзна стрелката надолу по списъка с имейли и спря едва когато нещо привлече вниманието й.
Hotbody69@yahoo.com — Авантюрата те очаква.
Пренебрегна предупреждението за опасност от вируси и щракна два пъти върху надписа.
— Здравей, Сирад — продължаваше телефонният секретар. — Виж какво, никак не ми се иска да те безпокоя, но онези проекти за Маями все пак ми трябват. Направи така, че да ги имам още в понеделник сутринта.
Беше прекият й началник, който изобщо не изпитваше неудобство да я безпокои. Напротив — това му носеше безумно удовлетворение.
Остана безучастна пред нашествието на поредния порно сайт, който бързо изпълни екрана с вдигнати палци и предизвикателни реплики на хора, ангажирани в различни варианти на сексуалната игра. Мъже с огромни фалоси се бяха надвесили над жени, които изглеждаха така, сякаш им плащат да бъдат смаяни. Момичета в униформи от католически колежи. Дебели момичета. Кльощави момичета. Педерасти и нещо, което се наричаше „Забранена зона“.
Кликна върху една графика с надпис „Забранено, но приятно“, която й отвърна с покана за членство и поиска парола. Набра съчетанието APT29F и изчака екранът да се запълни с атрибути за секс с вериги, садо-мазо и фетиши — всичко от гумените фантазии до уредите със сърцевина от закалена стомана.
Сирад се размърда на стола си, после пренесе курсора върху една особено гротескна фигура с лице на Ханибал Лектър, която беше вдигнала кожен камшик над гол молител с белезници и кучешка топка в уста. Отново кликна два пъти, след което прехвърли фотографията на твърдия си диск.
— Госпожице Мално, обажда се Дитер Планк от Ню Йорк — продължи с поредното съобщение телефонният секретар. — Искам да ви кажа, че молбата ви за позицията в „Куантис“ изглежда изключително обоснована. Много ви моля да се обадите в кабинета ми, ако получите това съобщение преди седем и половина…
Сирад прехвърли фотографията в една десктоп програма. После свали от лавицата до себе си стар музикален диск на Иги Поп и го пъхна в компютъра. Машината забуча, после бързо утихна. Екранът се запълни с безкрайни редици числа. Дигиталната снопово-аналитична технология на програмата направи светкавична дисекция на бинарния компютърен език и превърна безсмислените цифрови редици в блестящи фотографии с размер осем на десет.
Анализаторите наричаха тази разработка стеганография, прикривайки с това сложно псевдонаучно име едно старо колкото света фокусническо умение — а именно да се скрие нещо, което е твърде очевидно, за да бъде забелязано. Казано по-просто, компютърният софтуер позволява да се кодират и изпращат текстови съобщения с помощта на дигиталната фотография — в случая, обикновени порноснимки. Докато Джордън Мичъл не пуснеше на пазара своята нова ССТ технология, стеганографията щеше да продължи да изпълнява ролята на високотехнологичната версия на лимоновия сок и симпатичното мастило…