Сирад натисна клавишите Ctrl+F7 и екранът изведнъж се опразни. В следващия момент върху него се изписа кратко послание: Имате разрешение за вечеря с Хамид в понеделник. Този месец са извършени периферни трансакции от името на „Бордърс Атлантик“ за 7,2 милиарда долара. Време е за действие. Нека обядваме заедно. Хох.
Усмихна се на съобщението и натисна Esc. Екранът се върна на порносайта, изтривайки съобщението завинаги. Сирад извади диска и го върна на лавицата.
— Седем милиарда и двеста милиона? — прошепна смаяно тя. — Предполагам, че това си струва един обяд…
С тези думи тя стана и опразни хладилника от оскъдното му съдържание: еднолитрова бутилка минерална вода „Пелегрино“. После взе безжичния телефон и седна с кръстосани крака на пода в средата на стаята.
— Да, Сирад Мално търси господин Планк — потвърди в слушалката тя, после зае позиция Лхан и започна да разтяга. Запази мълчание за известно време, гладките мускули в задната част на краката й бавно започнаха да се отпускат. После кимна с глава, познала гласа на Дитер.
— Здравейте, Сирад, как сте? — попита той.
— Добре, благодаря. — Направи опит да прозвучи спокойно, въпреки че сърцето й бясно биеше. Зад това назначение в проекта „Куантис“ се криеше нещо много по-голямо от обикновен чек. — Високо ценя предложението ви. Благодарение на вас първото ми пътуване до Ню Йорк мина чудесно.
— Много мило, че го казвате — отвърна той, замълча за миг, после продължи: — Всъщност искам да се извиня, че ви се обаждам твърде късно. Господин Мичъл решава лично за всяко назначение в чужбина, а поради липса на пролуки в натоварената му програма, аз просто не успях да го хвана. Но въпреки това той би желал да се срещне с вас. Надявах се да уредим една делова вечеря… Тази вечер, във Вашингтон.
— Тази вечер ли? — учуди се Сирад. В момента наближаваше обяд, а тя силно се беше надявала, че ще може да разполага с почивните си дни. — Да, разбира се… Стига да успея да хвана някой самолет…
— О, не се безпокойте за това, госпожице Мално — засмя се Дитер. — Ще ви превозим с един от самолетите на компанията. Звъннах да проверя дали нямате други планове…
— Не, напълно свободна съм — отвърна тя, а след това със свито сърце се запита как ли ще успее да подготви за понеделник онези проекти за Маями. После на лицето й изплува усмивка. Отлично знаеше, че Дитер ръководи огромния и добре организиран отдел по сигурността на корпорацията. Освен това беше издържала теста с детектора на лъжата. В противен случай нямаше да я търсят.
— Прекрасно — рече Дитер. — Самолетът ще ви чака днес следобед, точно в четири. Терминал едно на международното летище в Атланта. Бъдете там, а останалото е наша грижа.
— Да, разбира се — отвърна развълнувано тя, после побърза да се поправи: — Исках да кажа благодаря…
С мъка удържа тържествуващия вик, който напираше в гърдите й. Разбира се, че ще отлети за Вашингтон, за да вечеря с Джордън Мичъл!
— Ауф видерзеен.
— Ауф видерзеен — покорно повтори Сирад.
Изключи телефона и опря брадичка върху загорялата кожа на бедрата си. Първо новините за „Бордърс Атлантик“, а сега и това. Нещата започваха да се подреждат, при това далеч по-добре, отколкото си беше позволявала да мечтае.
— Ауф видерзеен — повтори с усмивка тя, спомнила си колко глупаво изглеждаше германецът по време на представлението в лекарския кабинет. Не беше говорила немски от години.
ООЗ е организиран така, че в случай на нужда да бъде във въздуха най-много четири часа след обявяването на тревога. По тази причина действията след заповедта за разгръщане на антитерористичните единици са изключително бързи. Джеръми помогна да се натоварят инфрачервените оптически мерници в един от микробусите, след което се отправи с максимална бързина на север, към ярко осветената военновъздушна база „Андрюс“, където диспечерите на екипа вече подготвяха двата товарни самолета C-17, определени за изпълнение на задачата. Дотам се придвижи в компанията на новия взводен командир Хесус Смит, който беше седнал зад волана на водещия джип…
— Хесус! — моментално го съзря един от диспечерите. — Ти и твоите хора ще излетите с първата машина! — И той, като повечето момчета в екипа, произнесе името му с прекалено твърдо и натъртено Х.
— Уолър, остани с мен, докато се доберем дотам — заповяда през зъби Смит.