Джеръми беше чувал, че е обичайно командирите да действат в екип с новаците при изпълнението на първата бойна задача, и нямаше нищо против. Преди да постъпи във ФБР, Хесус беше служил в един от щурмовите ескадрони на „Делта Форс“. Беше изпълнявал задачи по всички точки на света — от преките бойни действия в Кувейт и Могадишу до секретните операции в Индонезия, Южна Африка и Ливан, където — според мълвата — улучил терорист на „Хизбула“ от 1300 метра разстояние. В бюрото му, под купчина каталози за различни инструменти, скромно се гушеше медал за храброст „Сребърна звезда“. По принцип не обичаше да говори за миналото си, но всички знаеха за постиженията му. И вероятно по тази причина никой не оспорваше неговите заповеди.
Джеръми се потопи в изпълнението на задачата, изпитвайки дълбоко удовлетворение от първата си мисия. Според кратките първоначални сведения, 17-годишната дъщеря на губернатора на Пуерто Рико била отвлечена от нелегална група борци за независимост, наричащи себе си „мачетерос“. Под заплахата да ликвидират момичето те издигнали конкретни искания и поставили срок за тяхното изпълнение. Преди време същата група нападнала местното бюро на ФБР с леки противотанкови ракети, а малко по-късно атакувала и летището, където успяла да унищожи един изтребител на Националната противовъздушна отбрана с помощта на ръчно изработени експлозиви.
За щастие информаторската мрежа на бюрото в Сан Хуан беше осигурила няколко многообещаващи улики и агентите бързо локализирали предполагаемата тайна квартира на терористите. Тя била обкръжена от екип на Групата за специални операции, но оперативното командване преценило, че силите им са крайно недостатъчни и благоразумно поискало подкрепления.
Броени минути след получаването на сигнала, Центърът за стратегическа оперативна информация започнал да действа. Изпълнителният заместник-директор на ФБР и началник на Подразделението за контратерористични действия осъществил контакт с изпълнителния директор на Подразделението за разузнавателна подкрепа, който от своя страна се свързал със специалния агент, който ръководи Групата за реагиране при опасни инциденти в Куонтико, и му заповядал пълна бойна готовност. Двадесет минути по-късно, в 1:37 източно време и деветнадесет часа след отвличането на момичето, във въздуха се вдигнаха 220 експерти по тактика, водене на преговори и логистика.
Джеръми Уолър беше сред тях, отпуснал се странично в брезентовата седалка. Фланелката му все още беше мокра от товаренето на всичко необходимо за операцията — специализирано оборудване, храна, оръжие, амуниции и съответните превозни средства, които трябваше да им стигнат най-малко за седем дни. За пръв път летеше с военен самолет и още не можеше да свикне с мисълта, че това огромно и тежко нещо е в състояние да се отлепи от земята.
— Някой мераклия за каре? — разнесе се глас зад гърба му. Фриц Лотшпайх с мъка си пробиваше път по задръстената с багаж централна пътека. Беше облечен в зелен летателен комбинезон, а от ушите му стърчаха жълти пластмасови тапи. C-17 бяха доста по-добри от старите C-5 и C-141 — работните добичета, които бяха превозвали ООЗ до различни точки на света през последните двадесет години. Единственият им недостатък беше прекомерно високо ниво на шума.
— Аз! — кресна Джеръми, опитвайки се да надвика пронизителното свистене на реактивните двигатели. Беше готов на всичко, за да мине времето. По принцип не си падаше много по летенето, а този самолет беше коренно различен от луксозните пътнически лайнери. Не му беше много приятно да лети с осемстотин километра в час, затворен в метален цилиндър без прозорци, изпълняващ ролята на военен склад. Не му помагаше и мисълта, че в огромното туловище се беше намерило място и за един хеликоптер МД-530, плюс непотопяемата лодка с твърд металически корпус на екипа „Голф“.
— Летял ли си някога на такова нещо? — изкрещя Джеръми по посока на човека до себе си. Уолт Хелиър беше ръководител на Програмата за използване на тактически хеликоптери към ООЗ. Бивш пилот на „Блекхоук“ в елитните армейски части, той беше запознат отблизо с всички проблеми на авиацията.
— Не е в моя стил! — изрева в отговор Хелиър. — Да караш седемнайсетица е все едно да седнеш на тоалетната си чиния и да се опиташ да литнеш с къщата!
— Хайде, Уолър! — изрева насреща им Лотшпайх, събрал и останалите участници в бъдещата игра.
В продължение на една дълга секунда Джеръми остана втренчен в хеликоптера, после разкопча колана си и тръгна към мястото на играта. Единственото хубаво нещо на полета в самолет без прозорци беше фактът, че ако станеше катастрофа, нямаше да се вижда земята, носеща се с бясна скорост насреща…