6.
Хотел „Уилард“ на авеню Пенсилвания 1401 е известен повече като елегантно и изтънчено място за срещи, отколкото с кухнята си, но въпреки това вашингтонските светски лъвове не изключваха от маршрута си и неговия внушителен ресторант. От построяването му през 1850 в „Уилард“ са отсядали тридесет и двама поемащи властта американски президенти, а истински важните личности редовно се отбиват в стилните му зали. Джордън Мичъл разбираше добре подобно преклонение, тъй като самият той уважаваше благородното наследство.
За лош късмет на Сирад, Мичъл разбираше добре и силата на очакването. Накара я да чака цели двадесет минути след 19:00 — уговорения час на срещата. Поредната тъпа игра, рече си тя, отвръщайки на похотливите погледи, които богатите съпрузи отправяха към нея от всички краища на ресторанта. Нарочно ги подразни, като извади с пръсти маслинката от мартинито си, а след това бавно ги облиза. После посегна към панерчето с хляба и вилицата за салата, подчертавайки всяко едно движение, принуждавайки ги да рискуват и да й хвърлят по някой и друг крадлив поглед зад гърба на жените си. По принцип обичаше да бъде център на вниманието. Това я правеше силна.
— Госпожице Мално — стресна я един глас до нея. — Моля да ме извините за закъснението…
Сирад се обърна към високата, внушителна фигура, изправила се до масата. Мъжът не беше красив, но излъчваше особена привлекателност. Дългата му коса беше подстригана в стил „крал Едуард“ — малко необичайна прическа за модерните времена, а убитият й цвят напомняше неръждаема стомана. Въпреки безупречната кройка на сакото му си личеше, че е човек, който не обича екстравагантностите.
— Господин Мичъл — усмихна се тя и механично събра коленете си под масата, внезапно останала без дъх. — Много се радвам да ви видя.
Джордън Мичъл протегна ръка и се усмихна, очите му пробягаха по загорелия й гръб и за миг спряха на мястото, където черните пликчета очертаваха тънка линия в началото на бедрото й. Дланта му беше гореща и леко влажна, сякаш току-що беше тичал. От него лъхаше сила, която личеше във всичко — от високото, леко полегато чело на гринуички интелектуалец до фамилния монограм върху масивния пръстен. — Извинявам се за закъснението — повтори той, докато един келнер му издърпваше стола. — Нали знаете приказката, че Вашингтон е град на южняшката ефикасност и северняшкото очарование. Страхувам се, че понякога подценявам неговите предизвикателства.
Сирад му се усмихна над сиянието на двойния свещник, поставен в средата на масата. Мъжете, с които си беше играла допреди миг, наблюдаваха ситуацията с неприкрита ревност, очевидно задавайки си въпроса с какво толкова тоя стареещ тип е подмамил на вечеря едно истинско красиво цвете. Подобно на повечето центрове на властта, всичко във Вашингтон се подчинява на страха — страх, че някой друг може да има по-голямо влияние, повече пари и власт. Но после Мичъл се настани на масата, ревнивците успяха да зърнат лицето му и всичко им стана ясно.
— Всичко е наред — отговори с усмивка Сирад, намествайки се по-удобно върху стола. Той беше облечен в двуредно сако от кашмир, носеше обувки „Джон Лоб“, а от лицето му лъхаше едва доловим аромат на лавандула. — Благодаря за любезната ви покана…
— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Мално — кимна той и отвори листа с вината. Изправени на крачка зад него, главният келнер и помощникът му го гледаха с трепетно очакване. Изборът му беше бърз и категоричен — бутилка „Батар — Монтраше“, и постави началото на трескава дейност от страна на персонала.
— Разбрах, че вършите добра работа за компанията ни в Атланта — облегна се на лакти Джордън Мичъл и впери настоятелен поглед в лицето й. — Разкажете ми малко повече за себе си…
Сиво-сините му очи излъчваха някаква скрита заплаха.
— Как да ви кажа… — проточи Сирад. — Вероятно знаете, че наблюдавам операциите в района на…
— Не, не — вдигна ръка той. — Искам да чуя нещо за Сирад Мално. Научих, че в продължение на година след дипломирането си вие сте пътували из Индия и Непал, а накрая сте изкачили и Еверест. Намирам това за страхотно…
Направи опит да отгатне аромата й. Не беше парфюм, а именно аромат — лек и едва доловим, най-близо до люляка. Излъчваше се от онова място на тялото й, където очертанията на бюста потъваха под дрехата.