Отдолу екна вик на ужас. Мачетерото беше решил, че го обгазяват, и пръстът му механично отпусна спусъка. Това продължи само стотна от секундата, но бе предостатъчно за Джеръми и Шелънбай, които тикнаха дулата си в тъмната дупка и включиха прожекторите. Събитията се развиха с такава бързина, че никой от двамата не успя да улови ясно картината, която се разкри пред очите им — мътно проблясващо дуло на автомат, панически разкривено лице на мургав терорист, натежал от брашното въздух и неясни отблясъци навсякъде…
— Поп-поп! — „Двойната порция“ на Джеръми улучи терориста между очите. Миг по-късно задната част на главата му буквално експлодира.
— Давай! — изкрещя Шелънбай, но Джеръми вече беше вътре. Краката му тупнаха на пода почти едновременно с тялото на мъртвия терорист, той рязко се завъртя заедно с ослепителния сноп на прожектора. Мръсната дупка беше задръстена с консервни кутии и счупени мебели, в средата се виждаше редица от метални туби, свързани с помощта на стар военен фитил. В носа го блъсна острата миризма на бензин.
— Там! — изрева Шелънбай. Оттатък тубите, овързано с многопластови лепенки към стар плетен стол, се виждаше бледото лице на уплашено момиченце, което едва ли беше много по-голямо от Мади. От очите му капеха сълзи, главата му безутешно клюмна.
— Спокойно, миличка — прошепна Джеръми. — Тук сме, за да те отведем у дома!
Фаза втора
Отначало заешката дупка вървеше хоризонтално, като тунел, но после изведнъж пропадна надолу. Алиса нямаше време дори да си помисли, че може да спре, когато се озова на дъното на нещо, което приличаше на много дълбок кладенец.
7.
На вратата имаше табелка с надпис ЗОНА 51. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Джери Патерсън отдавна вече не виждаше иронията на този надпис. Преди двадесет и седем години, когато един от инженерите му окачи табелата, тя изглеждаше напълно уместна и никой не възрази срещу нейното поставяне. Но тогава компанията беше далеч по-малка, разположена в промишлената зона недалеч от Уинчъл Донатс. Днес те бяха уважаван производител на електроника, чиято продукция красеше витрините на най-големите магазини като „Рейдио Шак“, „Шарпър Имидж“ и „Уол Март“. Начинанието, започнало с един скромен патент в началото на 80-те, се беше превърнало в източник за огромно лично богатство на малцината ентусиасти, които бяха повярвали в него.
— Как изглеждаме на интерфейса? — попита Патерсън. Беше се влюбил в този проект. Макар и вече на четиридесет и седем — натрупал двадесетина годинки повече от златната възраст за всеки математик, той все още ставаше и лягаше с истинска жажда за работа и дълбока пристрастеност към този проект.
— Доста добре — отвърна с усмивка д-р Илен Пруст, главният конструктор на компанията. На външен вид тя приличаше повече на абсолвентка, отколкото на опитен инженер, но изтънченият й оксфордски акцент вдъхваше доверие. — Изглежда успяхме да усъвършенстваме ревербативната секвенция, но нищо не е сигурно, преди да приключим полевите тестове. Засега мога да кажа, че компютърните симулации дават големи надежди…
— Страхотно! — усмихна се Патерсън. Системата пред очите му бе разработвана в продължение на цели пет години. Като концепция беше проста, но практическата й реализация изискваше огромни усилия и средства. — А докъде стигнахме по въпроса със стабилизиращата рамка и спусъка?
— Извършихме тестове със стандартната европейска честота на клетъчните телефони, 1800 мегахерца — отвърна Пруст. — Всичко се побра съвсем спокойно на авиационен жироскоп от модела „Стедикам“ с алуминиева рамка. На този етап изглежда повече като заводски струг, но със сигурност ще успеем да му придадем по-секси вид, преди да го предложим на пазара…
— Алу-ми-ние-ва, значи… — повтори той, опитвайки се да наподоби невероятния й акцент. — Знаеш ли, че вие, британците, си имате свой собствен език?
— Знам, разбира се — кимна с усмивка тя. — И го наричаме английски.
Преди десет години би могъл да я намери привлекателна. Никога не си беше падал по блондинки, но тази носеше нещо авантюристично, което го привличаше. За щастие на Патерсън обаче, той отдавна беше изгубил интерес към авантюрите с млади жени. Трите брака и последвалите опустошителни дела за издръжки бяха укротили иначе могъщото му либидо.
Следван от главния си конструктор, Патерсън премина през двойно блиндираната врата и се озова в стерилната научно-техническа лаборатория. Там имаше половин дузина мъже и жени, задълбочили се в работата със сложната електронна апаратура. От оригиналните тонколони „Клипш Корнуол“ тихо се лееше невероятното изпълнение на Франк Дзапа.