— Б-браво-3 до Ц-център! Засякох целта! М-моля з-за з-зелена светлина!
— Откъде по дяволите е усвоил този речник? — смаяно вдигна вежди Патерсън. Нищо в досието на Марти не предполагаше познания за секретните операции. Единственият му контакт с полицията беше осъществен в деня, в който бяха арестували съквартиранта му за незаконното отглеждане на канабис в експериментална оранжерия на Калифорнийската политехника.
— Х-хайде, човече! — извика нетърпеливо Марти. — Т-ти си Ц-центърът! Д-давай ми шибаната з-зелена светлина!
Доктор Пруст кимна към Патерсън, който сви рамене и изкрещя:
— Тук Центърът! Имаш зелена светлина!
Очите на всички се заковаха върху гигантския монитор, който показа как двете лоши момчета тичешком пресичат някакъв плосък покрив, помъкнали след себе си една жена с ужасено лице. Докато бандитите преодоляваха различните препятствия, с които беше осеян покривът, стана ясно, че към гърба на единия от тях е привързано невръстно дете. Главичката му се поклащаше на някакви си двайсетина сантиметра от тила на бандита.
— Пресвети боже, нима при това положение някой ще рискува да стреля? — удиви се Патерсън.
Марти обаче изглеждаше невъзмутим. Извади плосък клетъчен телефон със сив цвят, набра някаква комбинация на клавиатурата и я изпрати с натискането на един бутон.
Нищо не се случи. Никакъв откат, никакъв огън от дулото, никакъв шум. С други думи, никакво свидетелство, че едно високотехнологично оръжие току-що бе изстреляло концентриран „заряд“ от звуци, които предизвикаха симпатетична вибрация в плътта на похитителите. Патерсън доволно кимна с глава, когато първият похитител изведнъж се строполи на земята, а от обезобразените му уста, нос и уши бликна алена кръв. Всички в залата си даваха сметка, че този компютърно генериран ефект — заимстван от по-кървавите видеоигри — в действителност ще изглежда още по-ужасно. Жертвата изглеждаше така, сякаш вътре в черепа й се беше взривила граната.
— С-състезател н-номер две! — извика Марти. — Х-хайде долу!
Пръстът му отново натисна бутона на мобилния телефон „Куантис“ и вторият похитител падна като подкосен. Лицето му бързо се превърна в пихтията, в която се беше превърнало лицето на съучастника му, отново без никакви следи от използваното оръжие.
— До-добър съм, м-мамка му! — тържествуващо изрева Марти, после прещрака няколко ключа и платформата бавно се върна на пода.
— Е, какво ще кажете? — попита Пруст.
Патерсън изчака с усмивка анимираните фигурки на бойците от Специализирания отряд, които прекосиха екрана и се наведоха над освободената заложница и детето й.
— Страхотно! — доволно промълви той. Вентилаторът забави ход и спря, шумовият симулатор утихна, а върху екрана на монитора изплува фигурата на Бритни Спиърс, получила ролята на скрийнсейвър. — По всичко личи, че вече сме готови за полевите тестове — с бюджет, време и технологично ниво. Тревожи ме само един въпрос — нима е възможно никой да не се е досетил за това преди нас?
— М-може да изглежда п-просто, но никак не л-лесно, ш-шефе — подхвърли Марти, докато слизаше от алуминиевото столче и сваляше скиорските си очила. — Хей, м-мислиш ли, че п-полицията на Ел Ей м-може да използва у-услугите на н-някой хайтек с-с-найпер?
— Напълно възможно — кимна Патерсън. — Но ти едва ли ще му харесаш прическата…
За броени часове животът на Елизабет Бийчъм се срина от висотата на общонационално преклонение до мрачната пропаст на шока и отчаянието. Репортер на „Вашингтон Таймс“ позвъни с молба да коментира обвинението още преди адвокатът да й беше съобщил ужасната новина.
— Как е възможно проклетият вестник да знае за това преди мен? — извика тя, но отговорът беше очевиден. Вашингтон е град, който се храни с клюки и предположения. А неотдавнашните предизборни успехи на Бийчъм бяха изрисували оранжева мишена на гърдите й. Нещата бързо щяха да се влошат и тя го знаеше.
Рано сутринта в понеделник, точно една седмица преди общонационалния конгрес на Демократическата партия, на който всички очакваха нейната номинация, Филип Матюз дойде да я вземе от дома й и да я закара в полицейското управление, където трябваше да й бъде предявено официалното обвинение. Някаква дебела матрона от затвора й взе пръстови отпечатъци, вкара я в килията, в която обвиняемите очакват мярката за неотклонение на съда и я накара да се преоблече в зелен затворнически комбинезон. В хода на този процес тя свали дори връзките за пристягане на бельото й, за да предотврати евентуално самоубийство.