— Какво ни донесе, тате? — попита Кристофър. Пижамата, изпъстрена с покемони, излъчваше приятна миризма на чисто бельо. Джеръми направи опит да се наслади пълноценно на мига и да забрави вонята на гнили коренища.
— Харесвате ли раковините? — попита той и пусна децата да си поемат дъх. — В Пуерто Рико има много хубави раковини.
— Раковини ли? — сбърчи нос Кристофър. — Какво е това?
— Искам подарък, тате! — отсече Мади.
— Хей, хей! — извика Каролайн, появила се на вратата с две чаши кафе и сутрешния вестник под мишница. Тя вече беше успяла да направи ранния си крос. — Я оставете баща си на мира! Вървете да си измиете зъбите и да се приготвите за училище! Хайде!
Кристофър погледна баща си в очакване на потвърждение. Мама определяше правилата, но татко имаше право да ги нарушава.
— Хайде, върви да си измиеш зъбите — усмихна се той. — Не бой се, ще си получиш подаръка…
Мади изтича към банята, следвана от по-малкото си братче. В спалнята се възцари тишина.
— А сега разказвай — тръсна глава Каролайн, подавайки му чашата с кафе. — Искам да чуя всичко, отначало докрай… Пристъпи към вратата на банята и започна да сваля екипа за бягане. — Вестниците пишат, че има убити терористи.
Страхотна е, рече си Джеръми, наблюдавайки как жена му се съблича. След седем години брак продължаваше да е убеден, че тя е най-красивата жена на света. Трите раждания бяха добавили тук-там по нещичко, но фигурата й беше все така атлетична, а характерът й — все така уравновесен и спокоен. Каролайн беше най-добрият му приятел, но в мигове като този това не му пречеше да се възбужда като ученик.
— Имаш ли нужда от помощ? — подхвърли той, докато тя се опитваше да свали през глава горната част на екипа си.
— Разбира се, но само ако заключиш децата в стаята им — отвърна тя, усмихна се и побърза да влезе в банята.
Джеръми се отпусна на възглавницата и впери поглед в тавана. Беше се върнал късно през нощта, часове след като Каролайн и децата бяха заспали. Посрещнаха го балони и поздравителни картички, които безстрастно му напомниха за поредния празник, пропуснат в името на ФБР. Седна в кухнята, хапна няколко курабии, оставени специално за него, после изчете съдържанието на картичките, приведен до дигиталния часовник на микровълновата, който излъчваше разсеяна зеленикава светлина.
Инцидентът в Пуерто Рико му се струваше отдалечен на хиляда години, макар че от приключването му го деляха едва четири дни.
— Ти уби човек — установи на глас той, отпуснал се в меката постеля. Говореше си като на чужд, опитвайки се да свикне със случилото се.
Нещата се развиха доста по-различно от това, което си беше представял. Врагът не се беше появил в кръстчето на снайперския мерник, умирайки по лесния и предвидим начин, по който го правеха учебните мишени. Не получи официално разрешение да стреля. Нямаше зелена светлина, нямаше леко кимване откъм командирския наблюдателен пункт. Той просто реагира. Направи оценка на ситуацията и натисна спусъка.
Сега си беше у дома — сигурно място далеч от войната. Място, на което татко е човекът, който чете приказки преди лягане и раздава прегръдки на ставане. Лошите присъстват само като анимационни герои, а пушките са направени от дърво или пластмаса.
— Ти уби човек — повтори малко по-високо Джеръми. Чувстваше се виновен, че е пренесъл този проблем у дома — сякаш беше стъпил върху нещо гадно и беше забравил да си почисти обувките. Искаше му се да влезе в банята и да прегърне жена си, а след това да й разкаже всички преживелици. Но нещо го спираше, нещо му пречеше да даде воля на чувствата си към събитията, които все още не беше осъзнал изцяло. Как човек признава на жена си, че е извършил убийство, запита се той. Къде, по дяволите, е инструкцията на ФБР за такива случаи?
— Кога трябва да си на работа? — извика над плясъка на водата Каролайн.
— Днес ни дадоха почивка — изкрещя в отговор той. — До утре съм напълно свободен.
Имаше нужда от малко време за размисъл преди заседанието на Комисията за контрол на стрелкови инциденти, което щеше да се състои на другия ден. Главното командване на ФБР вече беше насрочило серия от разговори с участниците в пуерториканската операция, а той искаше да бъде сигурен, че отговорите му ще съвпаднат с начина, по който бяха документирани събитията. Разбира се, това е част от рутинните проверки, които следват всеки произведен изстрел от агент на Бюрото, но той въпреки това искаше да бъде подготвен.