Стана от леглото и навлече чифт избелели джинси.
Смъртоносна сила може да бъде прилагана само в случаите, при които има опасност за живота или тежко нараняване на агента или други, свързани с него лица.
Знаеше наизуст правилника за употреба на сила — нещо, за което положително щяха да го питат.
Спомни си думите на инструкторите от Академията, според които агентът на ФБР прави средно по един арест годишно. Един арест. Вероятността от употреба на оръжие се равняваше горе-долу на вероятността обикновен войник да бъде ударен от гръм. Но при ООЗ беше различно. Джеръми знаеше, че на пръсти се броят операторите, които не са участвали в инцидент с насилие.
Не се безпокой, стрелбата ти беше отлична, успокояваха го след операцията колегите. Не трябваше да напускаш позицията си, а тази гадория с брашното беше малко шантава, но стрелбата ти е на висота…
Но на практика нещата стояха съвсем различно. В тези времена, когато дори незначителните прегрешения на ФБР бързо ставаха обект на разследвания в Конгреса, току-що приключилата мисия можеше да бъде оценена като отлична. Губернаторът беше получил дъщеря си невредима, двама от терористите бяха арестувани живи, което означаваше, че политиците имат кого да обвиняват при евентуален съдебен процес. И накрая — операцията приключи без жертви или ранени от страна на ООЗ.
Наведе се и извади една тениска от най-долното чекмедже на гардероба. В същия момент жена му излезе от банята и стаята се изпълни с приятния аромат на шампоан.
— Радвам се, че ще отделиш малко време на децата — подхвърли Каролайн, помълча малко, после се обърна да го погледне: — Вестниците съобщават за четирима убити терористи… — Облече дългата бяла хавлия и започна да увива с кърпа мократа си коса. — Кой стреля?
— Две момчета от „Чарли“ — отвърна той. — Албърт Краус и Джими Кийфър… — Влезе в банята и потърси с очи четката си за зъби. — Те поеха голяма част от огъня веднага след като нахлухме…
— Нахлухме? — вдигна вежди Каролайн и включи сешоара си в контакта. — Мислех, че вие сте били навън, в гората…
По телефона той беше максимално лаконичен, а и тя рядко го разпитваше за подробности. Обикновено й стигаше, че не са го ранили.
— Не гора, а джунгла, скъпа. Там има само джунгла…
Изстиска малко паста върху четката си и потърси очите й в огледалото. Разстоянието помежду им беше по-малко от метър, но той изведнъж се почувства на милион километра от нея.
— Аз бях вътре, Каролайн — прошепна. — Стрелях и убих един човек.
8.
Сирад припряно закопча новата блузка от „Катрин Маландрино“, сложи си простите и изчистени диамантени обеци, след което стъпи в елегантните сандали на ситни цветчета, купени от „Джими Чу“ специално за случая. Рядко й се случваше да излиза в четвъртък вечер, но днес случаят беше специален — новият й приятел Хамид Мирхади беше взел самолета за Атланта специално заради нея и тя искаше да изглежда добре.
Запозна се с финансовия директор на „Бордърс Атлантик“ по време на първото си посещение в Ню Йорк, където беше подложена на тест с полиграф. Това стори един общ познат, който ги представи един на друг в асансьора, а след това небрежно подхвърли, че по-късно вечерта неколцина приятели ще се съберат в „Со Хо“ за по едно питие. Сирад успя да удари две мартинита още преди появата на Хамид. После двамата се заговориха и набързо решиха да вечерят заедно. Това доведе до още питиета, последвани от среднощни танци. На този етап нещата приключиха — коректно и съвсем невинно. Но тя го срещна отново във Вашингтон, веднага след вечерята си с Джордън Мичъл. Този път той остана в хотелската й стая до сутринта, а когато си тръгна, Сирад вече беше убедена, че нещата няма да свършат с бегъл флирт.
Хамид беше на същото мнение. Изпрати й цветя още докато чакаше самолета за дома, друг букет я чакаше в апартамента. Отначало направи опит да се държи трезво, но той продължи да се обажда, търсейки я както в офиса, така и у дома, а когато не я откриеше там, набираше мобилния. Всички бяха наясно, че този човек управлява институционален капитал на стойност над 30 милиарда долара, включително пенсионните схеми на хилядите работници и служители на „Бордърс Атлантик“. По тази причина, когато Хамид я потърсеше чрез прекия й началник, тя бързаше да му се обади веднага.