Спокойно, момиче, нали не искаш да го убиеш, рече си тя, докато се въртеше пред огледалото, търсейки някакъв пропуск в облеклото си. Обикновено си слагаше ограничения във времето за прелъстяване. Но Хамид се оказа мъж, който трябваше да бъде отглеждан със специално внимание — особено в светлината на предстоящата промяна в кариерата й. Отношенията от разстояние обикновено създават проблеми, но Мичъл я беше уверил, че новата длъжност ще налага присъствието й в Ню Йорк минимум два пъти месечно. Не беше зле да подскаже на Хамид какво го очаква по време на тези кратки срещи…
Спусна се в подземния гараж, запали колата и подкара към ресторанта. По пътя мислеше за новата си връзка и се усмихваше. Макар и с десет години по-възрастен от нея, Хамид се поддържаше в отлична форма. Фигурата му беше висока и стройна, съвсем като на момче, въпреки че имаше магистърска степен по бизнесадминистрация от Станфорд и беше доктор по право в Харвард. Подобно на Сирад, той също говореше няколко езика, включително арабски, но за разлика от нея беше живял и в Близкия изток. Семейството му беше напуснало Иран през 1979 година, веднага след изгонването на шахската фамилия Пахлави.
Но Сирад проявяваше най-голям интерес към живота на Хамид в сенчестия свят на международните финанси. Благодарение на няколко надеждни източника от компанията и две-три чаши вино в повече, тя получи доста ясна представа за оригиналните идеи на този нов Мидас в областта на търговията с ценни книжа, най-вече по отношение на тъй наречените „периферни трансакции“. Дори в света на високорисковите и силно спекулативни финансови операции, това начинание се открояваше със своята хазартност и потенциал за огромни печалби.
Корените на концепцията се криеха в Проекта за развитието на тероризма, разработен от Агенцията за високотехнологични проекти в областта на отбраната, известна със съкращението АВПОО, а идеята беше съвсем проста: страните от Третия свят трупат дълг — огромен дълг — към високоразвитите в промишлено отношение страни, каквито са САЩ и техните съюзници от Г-8. Колкото по-голям е този дълг, толкова по-тежки са лихвите по него. Това води до нови заеми и нови, още по-тежки за изплащане лихви. Този омагьосан кръг е причинил икономически колапс и граждански войни в не една и две бедни страни. Но в момента, в който някоя от тях се окаже в центъра на стратегическите интереси на Запада, тя изведнъж се оказва засипана от златен дъжд. Дълговете й се разсрочват, намаляват и опрощават, отпускат й се нови заеми при далеч по-благоприятни условия, които нерядко се трансформират в дарения. По този начин за десет години — между 1989 и 1999 г., Съветският съюз усвои над 20 милиарда долара, а други страни — дори повече.
Тази пресметната щедрост получи рязък тласък от войната срещу тероризма. След 11 септември страни като Сомалия, Судан и Йемен изведнъж се сдобиха с възможност да търгуват терористи срещу милиони долари „помощи“. Дори стабилни държави като Турция, Камерун, Полша и Кувейт успяха да се възползват от ситуацията, за да получат изгодни финансови придобивки. За САЩ предлагането на „хуманитарна помощ“ на страните от Третия свят е съвсем разумен бизнес, тъй като парите рязко намаляват броя на труповете, пристигащи в найлонови чували.
Джордън Мичъл възприе на драго сърце идеите на Мирхади, особено след като последният му демонстрира няколко различни начина как се печели повече от добре за сметка на правителствената щедрост към Третия свят. Хамид беше открил, че срещу сравнително скромна инвестиция финансовите спекуланти могат да „поемат управлението“ на натрупаните от някоя държава дългове, срещу което получават съвсем реални държавни средства. Това обикновено става срещу изкупуване на дълга на цена няколко цента за долар, след което въпросните инвеститори излизат на международните финансови пазари и предлагат земята, природните ресурси и инфраструктурата на държавата длъжник. На практика тази операция си прилича като две капки вода с операциите по изкупуване на ипотеки и потребителски заеми, но в по-голям мащаб, при по-голям риск и далеч по-големи възможности за печалба.
Получил благословията на Мичъл, Мирхади старателно замаскира новата си дейност и започна да се оглежда за клиенти. Откри филиал на фирмата на Каймановите острови, след което осъществи контакт с подбрани богати инвеститори — предимно арабски петролни шейхове, на които отдавна беше омръзнало да влагат капиталите си срещу лихва от 2 процента или пък да бъдат обирани до голо от разни дотком измамници. Иранският произход и старите връзки в страните от Близкия изток му помогнаха изключително много на старта, но само четири месеца по-късно „периферните трансакции“ започнаха самостоятелен живот, при това повече от успешен.