Естествено, Световната банка и Комисията по ценните книжа не гледат благосклонно на подобна финансова дейност, ето защо секретността се превърна във въпрос от първостепенно значение — особено след като Хамид се сдоби с доказателства, че правителството на САЩ използва Федералния резерв, за да покрива разноските, свързани с различни подкупи. Той подчерта, че ако „Бордърс Атлантик“ успее да проникне във „Фед Уайър“ — сложната и надеждно защитена система за парични преводи на Федералния резерв, компанията ще може да прогнозира и манипулира пазара за още по-големи печалби.
Според един от кодираните имейли, които Сирад беше получила съвсем наскоро, тази операция вероятно вече бе в ход. За три години Хамид бе успял да осъществи изключителна серия от тайни трансакции, като само за последния месец сумата възлизаше на 7,2 милиарда долара.
— Паркирайте я така, че да я виждам — разпореди се Сирад на момчето, което обслужваше паркинга на „Фелиг“ — най-модерния напоследък ресторант в Атланта. Придружи заповедта си с десетачка и сладка усмивка, след което влезе и се насочи към оживения бар. През седмицата не би трябвало да има проблеми, но тази вечер „Фелиг“ беше пълен както през почивните дни.
— Здравей, Сирад — поздрави я с усмивка Хамид, после се отлепи от бара за кратка целувка. — Тази вечер изглеждаш великолепно!
— Благодаря, ти също — отвърна тя. И това не беше само комплимент. Костюмът му беше скроен така, че да подчертава атлетичната фигура, а прическата му издаваше традиционализъм и големи пари. Умееше да се облича с вкус, но за сметка на известен консерватизъм: вратовръзка „Хермес“ и златен „Патек Филип“ на китката. Имаше гъстата черна коса на иранския си баща, пронизителни тъмни очи и френски акцент, характерен за възпитаниците на швейцарските пансиони — все неща, които допринасяха допълнително за изключителния му чар.
— Как си с апетита? — попита той.
— Зависи какво ще ми предложиш — отвърна Сирад, след което хвана вратовръзката му, накара го да се наведе и плъзна език по устните му.
— М-м-м… Отлежало малцово или „Маккълън“?
— Радвам се да те видя, Сирад — избегна отговора Хамид. Уискито беше „Лагавулън“, но нима си струваше да разваля мига?
— След две минути започваме да се снижаваме, господин Мичъл — прозвуча угодническият глас на стюардесата. — Може би ще пожелаете да си закопчеете колана…
Джордън Мичъл седеше на креслото от еленова кожа в пасажерската кабина на луксозния „Гълфстрийм“, притиснал авиационния телефон до ухото си. През по-голямата част от четиричасовия полет беше разговарял с кантората на главния си юридически съветник, тъй като предстоеше да се финализира сделката със саудитците. Засега всичко се развиваше според очакванията — от изстрелването на нискоорбитните спътници на ССТ мрежата до междинните предавателни станции и приемните инсталации в района на Персийския залив. Изненада беше само искането на саудитската страна началната дата да се изтегли с няколко дни напред, с оглед съвпадението й с поредната среща на високо равнище на страните от ОПЕК.
— Кажете на пилотите да направят нещо срещу проклетата турбуленция! — изръмжа недоволно Мичъл, прикрил за миг слушалката с длан. Настроението му ставаше все по-отвратително: — От седмици насам не съм имал толкова противен полет!
Стюардесата почтително кимна и побърза да се отдалечи към пилотската кабина. Нито тя, нито който и да било друг беше в състояние да направи нещо по отношение на гадното време и силните въздушни течения, но това беше без значение — след като командирът издава заповеди, войниците трябва да ги изпълняват.
— Виж какво, пет пари не давам за данъчния ни статут в щата Монтана! — извика в слушалката Мичъл. Юристите никога не бяха влизали в категорията на любимите му хора, особено когато объркат бумагите преди пусковия срок. — Това е най-голямото бизнес начинание в историята на „Бордърс Атлантик“ и аз не мога да кажа на саудитците, че не сме в състояние да изпълним производствената програма само защото ти имаш проблеми с данъчните! Разрешавай ги, за бога! Час по-скоро ги разрешавай!
След тези думи тръсна слушалката и се обърна към опашката на самолета.
— Траск!