Пронизителният му вик стресна втората стюардеса, която предпазливо надникна от сервизните помещения. Траск скочи на крака, изключи мобилния си телефон и изтича към шефа си.
— Юристите изпитват затруднение с изпълнението на производствените квоти според новите изисквания на саудитците — сърдито му съобщи Мичъл. — Мога ли да разчитам, че ще поемеш нещата в свои ръце и ще ги решиш, преди да са се превърнали в проблем?
Траск погледна часовника си, който показваше 21:40 източно време. Вътрешният му часовник вече беше върнат с три часа назад, за да се нагоди към работното време в Аризона, но яркото слънце в небето продължаваше да му се струва странно. Ненавиждаше подобни пътувания, тъй като те неизменно означаваха три часа повече към един и без това прекалено дълъг работен ден. Тази вечер сякаш нямаше край.
— Разбира се, господин Мичъл — отвърна той и си отбеляза нещо в бележника. — Ще гледам да уредя нещата най-късно до утре сутринта. Между другото, току-що разговарях с нашите хора в Катар. Те са на позиция, готови за по-ранното активиране. Все още имаме да решаваме един-два технически проблема, но мога спокойно да ви обещая, че ще се справим в срок.
Мичъл кимна с глава. Той знаеше, че инженерите вече са тествали мрежата около Персийския залив и са направили връзка със стандартен телефон „Куантис“ чак до Пакистан. Въпреки че наземните съоръжения бяха разположени главно в Саудитска Арабия, сателитите покриваха по-голямата част от земното кълбо.
— А какво стана с… контрагентите?
— Всичко е потвърдено. Вече превключихме на новите оперативни ограничения — включително онези, наложени от правителството на Йемен. Средствата са преведени, а сведенията от електронното и живото разузнаване потвърждават времето и мястото. Проверено е всичко, до последната дреболия от логистично естество. Според нашите планове екипът за проникване ще се задейства едновременно с откриването на срещата на ОПЕК. Всичко изглежда готово за действие и нещата опират единствено до уточняване на мишените.
От време на време Траск се увличаше и прибягваше до военна терминология. По време на дългата си военна кариера беше организирал достатъчно учения, оперативни планове и принадлежащите към тях логистични анекси, за да може да ги издекламира дори насън.
— Сирад? — вдигна глава Мичъл.
— Още не сме й съобщили за новия краен срок. Тя ще бъде информирана, разбира се, но в името на оперативната сигурност… — Траск замълча за момент, изчаквайки поредната силна турбуленция, която разтърси кабината, след което добави: — … ще е най-добре да изчакаме…
— Съгласен съм — кимна Мичъл. — Засега й кажете само датата и онази информация, която обикновено съпътства всяко официално откриване. Все още не съм решил един-два въпроса, които трябва да получат своя отговор, преди да я включим пълноценно. Но за всеки случай трябва да й осигуриш полет на по-ранна дата и да се погрижиш за всички технически подробности. Искам да съм сигурен, че няма да има никакви проблеми, когато предаваме проекта на саудитците.
Пилотът намали оборотите и машината започна спускането. Мичъл неволно хвърли поглед към назъбените планински върхове, които блестяха зад илюминатора, огрени от ярките лъчи на слънцето. Навлизаха във въздушното пространство над изолирана територия, която беше под разпореждането на Министерството на отбраната още от времето на Втората световна война. За случайния наблюдател тази обсипана със скали и кактуси полупустинна земя не се различаваше по нищо от обичайния пейзаж в южната част на Аризона, но за хората от разузнаването тя беше по-известна като база „Кастела“ на ВВС — седалище на „Делта Форс“ за Западното крайбрежие; а също и като базова стоянка на „Конифър Еър“ — една от тайните авиокомпании на ЦРУ.
— Докъде стигнахме с демонстрацията? — попита Мичъл. Насочил поглед към пустинното плато под краката си, той си представи какво предстои и изведнъж бе обладан от силна възбуда.
— Чух, че била невероятна — отвърна Траск. — Насрочена е за утре в девет нула, нула.
Мичъл кимна, по лицето му пробяга усмивка. Повече от година беше мечтал за това пътуване. Предстояха полевите изпитания, увенчаващи фантастичен проект, които щяха да се превърнат в старт на следващия. „Бордърс Атлантик“ разработваше няколко дузини научно-технически начинания, държеше на мушка стотици компании и постоянно търсеше нови пазари, но това беше нещо различно. През следващите двадесет и четири часа щеше да види в действие технология, за която преди три години не можеше и да мечтае. Технология, която ще му помогне да реализира най-амбициозните си мечти.