— Мисля за теб — дрезгаво прошепна той.
— Кажи какво би направил, за да ме имаш — настоя тя.
— Всичко, което пожелаеш, Сирад.
Каза го по-скоро като брокер, който сключва сделка, отколкото като влюбен мъж. Но и това не беше малко за човек, който контролира живота си изцяло, до най-незначителните детайли.
— Обещаваш ли?
Хамид рязко дръпна ризата си и се притисна в нея, ръката му нетърпеливо разкопча единственото копче, което придържаше слиповете му, после се скри под елегантния ластик на дантелените й гащички.
— Обещавам — промърмори той, извивайки се като дъга върху дамаската на дивана, опитвайки се да проникне дълбоко в нея с помощта на един-единствен, но могъщ тласък.
И тя се предаде, усетила приближаването на страхотния климакс, който се надигаше в долната част на корема й и бавно пълзеше към бедрата. Обичаше мъжката сила, но само когато я предшестваше прелъстяването — процес, който тя умееше да управлява и на който никой мъж не можеше да устои.
— Обещавам… — повтори задъхано той и този път гласът му прозвуча напълно искрено. Сирад сведе глава към шията му и отново залепи устни за онази магическа точка, бавно отваряйки се за отчаяното му желание. Тялото й леко се сведе над него, пое го и го насочи дълбоко навътре. В следващия миг оргазмът я връхлетя с дива сила. Веднъж, втори път, трети…
Когато самолетът на Мичъл докосна пистата, научно-техническият екип от „Невю Акустикал Енджиниъринг“ вече беше пристигнал на изпитателния полигон в Аризона. Още от предната вечер Патерсън беше ангажирал най-луксозните апартаменти на най-скъпия хотел в Тъксън, надявайки се, че няколко безгрижни часа около басейна ще подготвят добре хората му за предстоящата демонстрация. За нещастие Марти прояви неочакван интерес към физическите закони на кандилкането и побърза да се натряска в една от местните кръчми, носеща името „Кактус Муун“. Някъде към три през нощта се обади от участъка и съобщи, че бил арестуван от полицията, след като скочил на танцьорката в един мъжки клуб на име „ТД Уест“.
— Какво по дяволите те отведе в тоя стриптийз бар? — ядосано попита Патерсън, докато возеше все още неизтрезнелия инженер обратно към хотела. Малка и напълно неизвестна за широката публика компания, „Невю“ печелеше парите си предимно от участие в секретни проекти. Но ако главният й специалист по акустика продължава да върши глупости като тази вечер, полицията неминуемо щеше да поиска анулирането на специалния му статут и това щеше да доведе до преки финансови загуби.
— К-кучката м-ме н-насади! — гневно процеди Марти, после отвори уста и оплеска цялата тапицерия на взетата под наем кола.
Шест часа по-късно Патерсън отиде да го провери. Вероятно в знак на благодарност, ексцентричният математик го възнагради със съвсем нова версия — бил дрогиран от някакъв тип с каубойска шапка, който се уплашил, че ще му отмъкне мадамата. После Марти категорично отказа да предприема разходки в пустинята, заявявайки, че е прекалено болен за подобен род дейност. Но не предложи обяснения нито за насиненото си око, нито за обутите наопаки панталони.
След значителни по обем успокоителни действия, сменени на даден етап от недвусмислени заплахи, Марти най-сетне се съгласи да се качи в колата, но никой не беше доволен от този развой на събитията. Патерсън успя да сдържи гнева си, тъй като прекрасно знаеше, че този проект е почти изцяло дело на Марти и единствено той бе наясно как да го приведе в действие. Освен това клиентите вече бяха пристигнали за решителната демонстрация и време за губене нямаше.
— Нека изпие едно двойно кафе и ще се оправи — подхвърли доктор Пруст, докато излизаха от града по магистрала №15. Патерсън държеше в скута си протокол за теста и постоянно проверяваше дали не са изпуснали нещо. Марти се беше излегнал на задната седалка и мърмореше нещо за палачинки с яйца и сирене.
— Нека повторим още веднъж, моля ви — обади се притеснено Патерсън. — Хеликоптерът ще се появи, натоварен с нужното оборудване…
— Същият, който използвахме и вчера — добави Пруст. — Същата система от мишени, същата последователност на изстрелване и същите координати…
Предишния ден тренировката беше минала великолепно, но инженерите винаги се безпокоят за детайлите — особено тези, които работеха за Патерсън.
— Ей там, горе — каза Патерсън и посочи към изход 37. Малката табела встрани от платното гласеше: ЛЕТИЩЕ „КАСТЕЛА“, СЛЕДВАЩАТА ОТБИВКА ВДЯСНО.