— Добро утро, Джордън! — извика жизнерадостен мъжки глас. Траск се завъртя надясно и се озова очи в очи с един генерал-полковник в походна униформа, който размахваше ръце да привлече вниманието на Мичъл. Президентът на фирмата се смеси с униформените мъже и започна да разменя приятелски ръкостискания с тях, сякаш и той беше завършил Уест Пойнт и виждаше стари познати.
— Още ли целуваш задници, Траск? — подвикна друг глас отляво и асистентът на Мичъл се озова срещу познато лице, което не беше виждал поне три години.
— Проклет да съм, мамка му! — смаяно промърмори Траск, после разтвори ръце, и стисна стария си другар в мечешката прегръдка, която е възможна единствено между военните.
— Къде се губиш толкова време, дявол да го вземе?
Двамата зададоха въпроса едновременно, после избухнаха в смях. Траск погледна орлите върху петлиците на стария си приятел и с уважение поклати глава:
— Май вървиш нагоре по стълбицата, а?
Познаваше се с „Чинч“ Уолъртън още от Военната академия.
— Като те гледам, и ти не си зле — отвърна полковникът. — Костюмът, който носиш, със сигурност е по-скъп от колата ми!
Траск понечи да отговори, но в помещението се разнесе друг, по-висок глас.
— Господа, моля за вниманието ви! — Гласът принадлежеше на млад мъж с униформата на майор. — Районът е отцепен от поделението за противопожарна защита, тестовете ще започнат всеки момент.
— Къде е мишената, генерале? — попита Мичъл с достатъчно висок глас, за да бъде чут от всички. Очите му бяха насочени към песъчливата местност навън, където камъните и кактусите се простираха чак до границата с Мексико тридесетина километра по-нататък.
— Тук вътре, господа — отговори полковник Уолъртън и отмести подвижната преграда, до която се беше изправил. Зад нея се оказаха два манекена — съвсем като онези, които поставят по витрините… — Ако застанете ето тук, господин Мичъл, ние ще…
Гласът му потъна в оглушителен грохот и вибрации. Мичъл се обърна наляво и видя четириместния хеликоптер МД 530, който бавно увисна над полигона.
— Целта засечена — изграчи гласът на пилота през един от монтираните на стената високоговорители.
Майорът посочи клетъчния апарат „Куантис“ в ръката на Мичъл и подхвърли:
— Достатъчно е да натиснете клавиша с надпис „паунд“, сър…
Президентът го послуша и в следващия миг отскочи като опарен назад, тъй като пластмасовата глава на единия манекен се пръсна с остър пукот и обля помещението с дъжд от зелена вискоза.
— Пресвети Боже! — задъхано промърмори той, стреснат от скоростта на безмилостната атака. Вторият манекен се пръсна още преди да успее да се овладее. Главата му падна на пода от груби дъски, разпадайки се на ситни парчета.
— Чарли две-осем на ОП едно — включи радиостанцията си пилотът. — Мишените засечени и унищожени. Връщам се в базата, приемам…
— Добра работа, Чарли две-осем — включи се генералът. Усмивката му доказваше, че експериментът е приключил успешно. — А сега, господа, вече можем да…
— Момент, моля! — вдигна ръка Мичъл. — Искам да разбера какво се случи току-що… — В поведението му не личеше никакво притеснение от факта, че се готви да задава въпроси.
— Станахме свидетели на действието на оръжие от принципно нов вид — обясни полковник Уолъртън.
— Което работи извън сектора на нормална чуваемост, сър — добави един от техническите експерти. — Използва се принципът на честотната модулация, която създава вибрации. Дори мишената не чува никакъв звук…
— И може да действа през стени? — вдигна вежди Мичъл.
— Да, сър — кимна експертът. — През стени и прозорци, както и през повечето строителни материали. Освен това можем да вземем на прицел всички електромагнитни честотни излъчвания над трийсет херца, които се намират на разстояние триста метра от нас, независимо дали сме стационарни, или се движим. Това позволява стопроцентово елиминиране на въпросната апаратура, при това без никакви отпечатъци и външни следи.
— Без никакви отпечатъци? — повтори учудено Мичъл, след което се наведе и вдигна от пода някаква отломка от манекените.
— И никакви механични следи — добави откъм вратата друг глас. Присъстващите като по команда се обърнаха към Патерсън, доктор Пруст и все още пребледнелия Марти.