— Къде е той? — извика Елизабет, сигурна, че тук няма много места за криене.
— В сауната — отвърна друг от колегите й. Двама сенатори надникнаха изпод душа, явно озадачени от репликите, разменени на висок глас. Зърнали насочилата се към тях Бийчъм, те решиха, че тази жена в крайна сметка си е изгубила акъла.
— Марселъс! Знам, че си вътре!
Преодоля дългия коридор, насечен от боксовете с душове зави наляво и рязко отвори вратата на облицованата с бели плочки сауна. От отвора бликна бяла пара, която светкавично сведе видимостта до няколко сантиметра.
— Марселъс, мръсник такъв! Вътре ли си?
— Затвори тази врата, Бетси — отговори един слаб глас. — Изпускаш цялата топлина!
Тя влезе вътре и се насочи към етажираните нарове. На най-горния от тях се беше излегнал Парсънс, по-гол от гол охлюв.
— Може би си въобразяваш, че това ще ти се размине, но аз съм тук, за да ти докажа противното! — изръмжа задавена от ярост Бийчъм. Не стана ясно дали главата й се върти от гняв, или от горещата пара.
— Нали можем да обсъдим този въпрос и навън? — попита Парсънс и се надигна до седнало положение. Лишен от дрехи, той беше само едно старче с шкембенце и мокра от пот мръсносива коса. — Все пак съм гол…
— Значи разбираш как съм се почувствала, когато ме арестуваха твоите горили! Но те предупреждавам да не се възгордяваш, Марселъс! И друг път съм виждала такива номера! Доста по-гадни при това!
Входната врата отскочи на пантите си и в помещението се втурнаха двама униформени полицаи от охраната.
— Господи, Боже мой! — кипна Парсънс. — А бе вие не знаете ли какво е сауна? Веднага затворете проклетата врата!
Униформените напрягаха взор през гъстата пара.
— Сенатор Бийчъм, тук ли сте, госпожо? — предпазливо подвикна по-високият, след което се блъсна в нея и побърза да добави: — Моля да ме извините, госпожо сенатор, не исках да…
— Тук съм по служебен въпрос, господа! — кресна Бийчъм. — Нямам нужда от помощта ви!
— Но, госпожо… Това е мъжката съблекалня и вие нямате право да…
— Моля ви, момчета! — направи гримаса Парсънс, издърпа кърпата изпод себе си и я уви около кръста. — Това не е първата дама, която е решавала служебни въпроси тук, вероятно няма да е и последната… Оставете ни за минутка на спокойствие и всичко ще бъде наред…
Полицаите се спогледаха и вероятно доста ясно си представиха кофата с мастило, която със сигурност щяха да изпишат, за да обяснят как точно са изхвърлили единствената жена сенатор от мъжката съблекалня. При това с напълно мокри от горещата пара униформи…
— Ще почакаме отвън — каза след известна пауза единият, после вратата се затръшна подире им.
— А сега кажи какъв ти е проблемът, Бетси…
Тя дори не си направи труда да реагира на неприятното обръщение. Беше ясно, че Парсънс прибягва до него, за да я ядоса.
— Моят проблем? Мисля, че ти имаш проблем с начина, по който ръководя комисията, но не смееш да го изкажеш!
Изобщо не си струваше да споменават факта, че на конгреса през миналата седмица в Бостън единодушно бе номиниран Дейвид Рей Венабъл за кандидат на Демократическата партия в предстоящите президентски избори.
— Мисля, че никога не съм крил неодобрението си по отношение на управленческите ти методи — отвърна Парсънс. Термостатът се включи и помещението се изпълни с нов облак гореща пара. — Но това вече е без значение, нали? Аз получих мястото и до края на работното време ще ти отнемат всички пропуски и пълномощия, необходими за членство в комисията.
Бийчъм приседна на мократа пейка.
— Значи затова е било всичко — промърмори тя, изненадана от собствената си непрозорливост. — Всичко е заради политиката, а оклеветяването е само подробност. Ти просто се стремиш да ми отнемеш възможността да те преследвам!
— Съжалявам, че те виждам в това положение, Бетси. Наистина съжалявам. Но стресът от неочакваната ситуация очевидно е попречил на здравия ти разум.
Тя бавно поклати глава.
— Искаш да повярват именно в това, нали? Мръсно копеле! Искаш да ги накараш да си помислят, че съм превъртяла… И че наистина съм убила онзи нещастник!
Марселъс се изправи, уви един пешкир около кръста си и мина покрай нея. Застана под хладния душ, вдигна сбръчканите си ръце и започна да мие очите си.
— Става въпрос за умението да се види общата картина — рече той. — Умение, което ти очевидно не притежаваш. Вчера получи възможност да се оттеглиш, но я стъпка в калта. В буквалния смисъл на думата. Днес обаче имаш проблеми, които никой не може да реши.