Обърна се и тръгна към вратата.
— Това няма да ти се размине! — извика след него Елизабет.
Той се обърна да я погледне, лицето му се белна сред облаците пара.
— Я се виж на какво приличаш — рече. — Дори да има някой член, който все още вярва в теб, той със сигурност ще си промени мнението, когато във вестниците се появи информация за твоята последна лудост…
С тези думи Марселъс Парсънс отвори вратата и направи знак на униформените полицаи да приберат жената в мокри дрехи, позволила си да проникне в светая светих на Сената. Жената, която до неотдавна изглеждаше най-вероятният кандидат за президент от Демократическата партия, но днес вече беше кръгла нула.
— Какво ще кажеш за данданията на Г-8 в Ню Йорк? — попита Лотшпайх, докато Джеръми вкарваше своя шевролет „Събърбън“ в паркинга зад стрелбище №4 — официалния учебен център за обучение по тактическа стрелба на Корпуса на морските пехотинци, който се намираше на около километър от ООЗ. Бил Лутър беше споменал, че може би ще отскочи за тренировки до базата на ЦРУ Кемп Пиъри — като част от подготовката за предстоящата икономическа среща на високо равнище в Ню Йорк. На отряда беше възложена рискованата задача да охранява финансовите министри на Афганистан и новото коалиционно правителство на Ирак. Двамата министри бяха поканени за участие, с цел да се демонстрира желанието на света да подпомогне развитието на икономиката на техните страни.
— Ще бъде страхотно — отвърна Джеръми. — Но хич не ми се иска да мисля, че мога да получа някой куршум в гърдите, охранявайки поредната марионетка от Третия свят! — Отвори вратата и излезе навън, под ярките лъчи на слънцето. Стоакровият периметър на стрелбището се простираше пред тях, граничещ в далечината с вековните гори на Вирджиния.
— Аз също не планирам да поема куршум, предназначен за друг — кимна Лотшпайх. — Ако Държавният департамент си свърши работата както трябва, нашият вътрешен периметър ще бъде просто допълнителна изолация. Освен това, изпълнен съм с нетърпение да видя Кемп Пиъри. Чувал съм, че там имат страхотен полигон…
Фриц свали калъфа с пушката „Халибъртън“ от задната седалка, същото правеха и останалите снайперисти от ООЗ наоколо.
— Така е — отвърна Джеръми. — Можело да се стреля дори от кола. Отлично място за загрявка преди охраната на разни важни персони… — После се зае със собственото си оборудване, без да обръща внимание на множеството коли, които нахлуваха на паркинга. Вдигна глава едва когато до тях спря автомобил с издънена докрай стереоуредба.
— Хей, какво става, по дяволите?
Лангдън изскочи от огромния си форд „Експедишън“ със затъмнени стъкла и масивна броня. Вратите му буквално се тресяха от децибелите.
— „Керфор“ — поклати глава Лотшпайх.
— Какво?! — извика Джеръми, почти оглушал от индустриалния метъл.
— „Керфор“ е немска група, в която се е влюбил по време на последната си мисия в чужбина. И оттогава насам слуша само нея.
Джеръми свали калъфа от пушката и извърна глава към Лангдън, който барабанеше по волана в такт с оглушителната музика и гледаше на кръв.
— Слава богу, че е от нашия отбор — промърмори той. Лангдън се беше присъединил към ООЗ преди две години, представяйки една наистина внушителна биография — диплома по право от Университета „Нортуестърн“ и трето място в класацията на двете национални федерации по стрелба. Напоследък се носеха слухове, че се е отдал прекалено сериозно на борбата с тероризма и нищо друго не го интересува.
— Прав си — кимна Лотшпайх, лапна любимия си ментов бонбон и издърпа раница в защитен цвят от задната седалка. След това разтвори ципа й внимателно огледа съдържанието й — последна проверка преди стрелбата. Оборудването беше стандартно и включваше мека торбичка за опора на приклада, прибор за засичане на целта, термоплащ в защитна окраска и 100 броя халосни патрони федерален калибър 168. Това беше оборудването, което носеха повечето снайперисти.
— Бил ли си за по-продължително време в Ню Йорк? — попита Лотшпайх, докато двамата крачеха към бетонния стрелкови комплекс, извисил се над 300-метровото разстояние, определено за стрелба с пушка.
— Ходил съм два пъти, още докато бях в колежа — отвърна Джеръми, избра едно място в средата на рубежа и започна да разставя екипировката си. Разгъна плаща, хвърли настрани калъфа на пушката и опъна крачетата на триножника. Заемането на позиция приключи, след като насочи дулото към мишените. През цялото време затворът беше издърпан назад — за да се вижда, че оръжието не е заредено. — Но докато трае срещата на високо равнище, едва ли ще имаме време да разглеждаме забележителностите…