Лангдън се появи в момента, в който Джеръми приключи с подготовката за стрелба. Зае най-доброто от свободните места — това до Лотшпайх, изпреварвайки поне дузина колеги от ООЗ, които също бързаха натам. Учението започваше точно в девет и хората се притесняваха да не закъснеят.
— Ще се обзалагаме ли? — подхвърли Джеръми, отвори кутия с муниции и положи двата патронодържателя от червена пластмаса на педя от затвора.
— Предлагам обичайния залог — отвърна Лотшпайх. Още на курса по снайперизъм бяха започнали да залагат по долар на всяко учение. Джеръми водеше с около четиридесет кинта.
— Моля, заемете местата си — прозвуча гласът на началника на стрелбището, настанен в контролната кула. Джеръми намести приклада на рамото си и докосна спусъка с пръст. Насочи далекомера си към дърво в дъното на полигона и започна бавно да сканира местността. В миг сред храсталаците изскочиха зелени пластмасови мишени, направени така, че да изглеждат като китайски войници. Триизмерните фигурки тичаха напред-назад, стрелваха се наляво и надясно, все едно играеха хокей на трева. Джеръми присви очи и натисна спусъка. Изстрелът му се сля с тези на останалите снайперисти, наоколо затрещя вихърът на гръмотевична буря.
БУМ! Презареждане. БУМ! Презареждане.
Джеръми бързо влезе в ритъма на тактическата поява на мишените — от по-близките към по-далечните и по-неясните. Това беше симулация на истинско сражение, в което нещата се развиваха именно по този начин. Инструкторите винаги напомняха, че вниманието на стрелеца трябва да е насочено най-напред към най-близките цели, а след поразяването им да се върви към по-далечните. Възползвай се от всяко предимство, дори когато то се изразява само в дистанцията, казваха те.
Натисна спусъка и видя как пада поредната зелена фигурка. Зареди отново и огледа терена за следващата. БУМ! Презареждане. БУМ! Презареждане. Пушката послушно следваше леките, едва забележими движения на ръцете му. Преценяваше дистанцията с помощта на условни маркери, после натискаше спусъка. Мишените тичаха насам-натам, падаха. Месинговите гилзи блестяха под лъчите на утринното слънце. От дулата на две дузини снайперски карабини излитаха малки облачета дим, последвани от заглушени трясъци.
Очакваше, че всеки откат на приклада ще го връща към събитията в онази пуерториканска кухня, но това не се случи. Съзнанието му беше концентрирано в преценката на обстоятелствата около всеки изстрел, ръцете му механично изпълняваха. Беше се превърнал в надеждна и безупречно функционираща машина за убиване.
— Достатъчно! — екна заповед от високоговорителите над рубежа. — Прекратете стрелбата!
Редицата снайперисти на ООЗ вдигнаха пушките си нагоре и като по команда посегнаха към калъфите, в които държаха специалните книжки за отчитане на резултатите от стрелбата. Те съдържаха данните за всяко упражнение, независимо от условията, при които е било проведено: жега, студ, вятър и влажност на въздуха.
— Готово! — доволно промърмори Лотшпайх и записа отличния си резултат в дневника. — Да кажеш нещо за пакета с брашно?
— Какво например? — с неприязън попита Джеръми, на когото отдавна му бяха дошли до гуша закачките на тази тема.
— Искам да кажа, че ми звучи идиотски и през цялото време ми се щеше да те попитам защо, по дяволите, си замерил онзи тип с брашното?
— То беше първото, което ми попадна — отвърна с усмивка Джеръми. — Мазето беше пълно с бензин, следователно зашеметяващата граната отпадаше. Трябваше да измисля нещо друго за отвличане на вниманието. Можех да избирам между брашното и две-три празни бирени бутилки. Предпочетох брашното…
Лотшпайх му хвърли недоверчив поглед. Явно не разбираше какво го е накарало да избере брашното. После тръсна глава и промърмори:
— Всъщност, какво пък толкова? Нали е свършило работа?
— Внимание! — екна гласът на началника на стрелбището. — Готови за бягащи мишени!
Джеръми отново зареди и залепи буза за приклада. Слънцето пареше гърба му. Огледа набързо пустия полигон, очаквайки мига, в който мишените ще изскочат отнякъде и ще хукнат… Нещо го удари по подметката, но в първия момент той не почувства нищо. Едва на третия път си даде сметка, че някой го подритва изотзад.