— Надявам се, че нямате нищо против да си правим компания — подхвърли той, а Сирад се усмихна на безочливостта му.
— Нямам — кимна тя и измъкна възглавницата изпод седалката. — Не хъркате, нали?
— Не — усмихна се Бартолъмю. — Ако хърках, момчетата, с които спя по време на път, положително щяха да ми видят сметката!
— Момчетата ли? — театрално изду бузи тя. — А аз хранех такива надежди!
Бартолъмю извади някакво романче и се облегна назад. Изведнъж му стана ясно, че пътуването може да се окаже далеч по-забавно, отколкото си беше представял. Пилотът форсира двигателите и машината бавно започна да рулира към пистата за излитане. Петнадесет минути по-късно един „Гълфстрийм“ с опознавателни знаци на малка фирма за внос-износ със седалище в Антигуа излетя от писта 27 — запад и бързо набра височина.
Сирад гледаше как Ню Джърси се топи в далечината, а душата й развълнувано тръпнеше от предстоящото приключение. Вече изобщо не й пукаше, че е изпратена да изпълнява все още неизвестна задача, за която всички говореха шепнешком, с дълбоко страхопочитание. По всичко личеше, че след три години и половина периферна работа, най-сетне бе дошло време да се включи в голямата игра.
Регионалното летище „Манасас“ се намира на около петдесет километра от Куонтико, до него се стига по второстепенни пътища на северозапад от международното летище „Дълес“. Близостта му до окръг Колумбия и двете му главни летища го прави добра алтернатива за малките карго компании и чартърните услуги. От двете страни на главната писта се точат безупречно поддържани хангари, в които може да се види всичко — от блестящи корпоративни самолети и частни хеликоптери до скромни едномоторни машини, използвани само за спорт.
Хангар №7 официално се водеше даден под наем на фирмата „Портнър Ейвиейшън“ от Бърк, Вирджиния, но всички на летището знаеха, че тя е прикритие на ФБР, а в хангара се спотайват супермодерни машини, между които два „Нощни хищника“ с турбовитлови двигателя „Мицубиши“, оборудвани с модерна електроника за далечно наблюдение.
— Ще ми кажеш ли къде отиваме? — попита Джеръми, след като излязоха през задния вход на ООЗ и поеха по шосе 234, което водеше към „Манасас“. Движение почти липсваше, горещата пепелявосива пелена се беше разкъсала и на нейно място се настани един от невероятно хубавите дни на вирджинското лято. Въпросът прозвуча съвсем логично, особено предвид факта, че не беше предупредил Каролайн за неочакваното закъснение за вечеря.
— Съжалявам, но нещата се развиха толкова бързо, че самият аз не съм запознат с подробностите — отвърна с въздишка Хесус и въпреки двойната непресечена линия задмина един трактор с ремарке. Скоростомерът показваше близо сто и двадесет и продължаваше да се покачва. Вероятно по тази причина тежката машина се прибра в платното си с цената на доста силно разклащане. — Става въпрос за предаване с участието на Агенцията.
Предаване? Джеръми се учуди. Беше чувал за подобни операции, но не знаеше никакви подробности. Обикновено ставаше въпрос за светкавични прехвърляния в чужбина, за да бъде прибран някой важен беглец, терорист или политически лидер — всеки, който е достатъчно лош и достатъчно политически опасен, за да му се издаде заповед за арест и искане за екстрадиция. Снимки на такива нищо неподозиращи бегълци висят на всяка крачка по коридорите на ООЗ, всички без изключение са хора, които наивно са се надявали да намерят закрила в страните от Третия свят.
Джеръми беше чел за „предавания“, които често са чиста проба отвличания, още преди да постъпи на работа във ФБР. Преди близо двадесет години правителството бе тръгнало по следите на Фауаз Юнис — либийски похитител на заложници, впоследствие преквалифицирал се в наркодилър. Агентки под прикритие с хубав тен и дълбоко изрязани бикини го подмамили да се качи на десетметрова яхта за чаша шампанско, но лодката незабелязано се озовала в международни води. И докато Юнис купонясвал на горната палуба с красивите си компаньонки, от морските дълбини изскочили леководолазите на ООЗ, които за секунди го прехвърлили на бърз катер — от онези, които използват контрабандистите на цигари, и го доставили на борда на чакащия наблизо самолетоносач. След рекордно дълъг полет без междинно кацане престъпникът бил предаден на американските правоохранителни органи.
ООЗ е извършил доста подобни операции. Имало е и периоди, когато това е била единствената работа, която му се възлагала. Като правило отвличанията в чужбина се вършат тихо и без много шум, далеч извън обхвата на радарите, използвани от различните подкомисии на американския Конгрес. Командосите на ООЗ са прибрали доста хора, които минават за заклети врагове на САЩ — Рамзи Юсуф, Мир Амал Канзи, Рамзи Биналшиб, Халид Шейх Мохамед и други — към четиридесетима, „осигурени“ главно след 11 септември.