— Като гайгеров брояч ли?
— Нещо като гайгеров брояч за проникващи в клетките съединения — обяснява Нг.
Като например? — иска й се да попита, но го премълчава.
Нг спира фургона. Включва фарове — много мижави фарове. Колко е анален само този тип — направил си е труда да инсталира специални слаби фарове в добавка към всички ярки.
Гледат навътре в нещо като амфитеатър току в подножието на огромен куп варели, обсипан с боклуци. Най-вече с празни бирени кутии. По средата — яма за огън. Тук много следи от гуми се събират на едно място.
— А, това е хубаво — доволен е Нг. — Място, където младежите се събират да се друсат.
При тази показна проява на задръстеност Уай Ти обръща очи. Сигурно тоя пич пише всичките онези антидрога брошурки, дето им ги пробутват в училище.
Все едно сам той не поема всяка секунда по един милион литра наркотици през тия гнусни тръби.
— Не забелязвам някакви признаци за клопка — казва Нг. — Защо не излезеш да провериш какви дрогаджийски принадлежности се мотаят там?
Тя го поглежда, сякаш иска да каже: „К’во каза?“.
— Зад седалката ти е скрита противотоксична маска — обяснява той.
— Как е навънка с токсините?
— Зарязан азбест от корабостроителната индустрия. Корабни противозамърсяващи бои, пълни с тежки метали. За много неща са използвани и токсични химикали.
— Чудничко.
— Усещам, че не ти се иска. Но ако можем да вземем проба от Снежния крах от това място за дрогиране, ще си спестим останалата част от мисията.
— Е, щом казваш — казва Уай Ти и грабва маската — голяма маска от гума и брезент, покриваща цялата й глава и шия. Отначало тежи и е неудобно, но онзи, който я е измислил, я е измислил добре — цялата тежест се разпределя точно където трябва. Освен това надява и чифт тежки ръкавици. Прекалено са големи. Все едно хората от фабриката за ръкавици не са и сънували, че някоя истинска жена може да носи ръкавици.
Тя се повлича по съставената от стъкло и азбест почва на Зоната с надеждата, че Нг няма да затръшне вратата, да потегли и да я зареже там.
Всъщност й се иска той да го направи. Ама че готино приключение ще излезе.
Както и да е, тя навлиза в средата на „мястото за дрогиране“. Не е твърде изненадана, когато забелязва малко гнезденце от захвърлени подкожни игли. И празни стъкленички. Взема две от тях и прочита етикетите.
— Какво намери? — пита я Нг, когато тя се качва обратно във фургона и маха маската.
— Игли. Най-вече „Хипонаркс“. Но има и една-две Ултраламинарни и няколко „Москито 25“.
— Какво означава всичко това?
— „Хипонаркс“ можеш да си ги купиш в „Купи и отлети“ — хората им викат ръждиви пирони. Те са евтини и тъпи. По общо мнение, иглите на бедните чернокожи диабетици и на дрогите. Ултраламичарните и Москито са гъзарски — купуват се от луксозните бърбклави, с тях не боли толкова, като се бодеш и имат по-добър дизайн. Нали се сещаш — ергономични бутала, финяшки цветодизайн.
— И какъв наркотик са си били?
— „Самговиж“ — отвръща Уай Ти и му подава една от стъкленичките.
И тогава се досеща, че той не може да се обърне и да погледне.
— Къде да я сложа така, че да можеш да я виждаш? — пита тя.
Нг изпява песничка. Една ръка-робот се разгъва от тавана, грабва отривисто стъкленичката от ръката й, завърта я и я наглася пред вградената в таблото видеокамера.
На отпечатания на машина етикет, залепен на стъкленичката, пише просто „Тестостерон“.
— Ха-ха, фалшива тревога — възкликва Нг. Фургонът изведнъж се втурва напред и нахлува навътре в Жертваната зона.
— Ще ми кажеш ли какво става? — пита Уай Ти. — Щото всъщност аз върша работата в нашия екип.
— Клетъчните стени — обяснява Нг. — Детекторът усеща всички химикали, проникващи през клетъчните стени — и естествено, попаднахме на източник на тестостерон. За заблуда на противника. Колко забавно. Разбираш ли, нашите биохимици живеят затворено и не са очаквали, че има толкова извратени хора, та чак да използват хормони като дрога. Шантава работа.
Уай Ти се усмихва на себе си. На нея много й харесва идеята да живее в свят, където някой като Нг може да нарече някого смахнат. — Ти какво търсиш?