— Снежен крах — отвръща Нг. — А вместо това открихме Пръстена на седемнайсетте.
— Снежен крах е наркотикът в малките тръбички — обяснява Уай Ти. — Знам го. Но какво е Пръстенът на седемнайсетте? Някоя от новите шашави рокбанди, които хлапетата слушат сега?
— Снежен крах прониква през стените на мозъчните клетки в ядрото, където се пази ДНК. И затова за целите на тази мисия разработихме детектор, даващ ни възможността да улавяме във въздуха химически съединения, способни да проникват през клетъчните стени. Но не се сетихме за купищата празни стъкленички от тестостерон, разхвърляни навсякъде тук. Всички стероиди — изкуствени хормони — имат една и съща основна структура: пръстен от седемнайсет атома, действащ като вълшебен ключ, който им позволява да проникват през клетъчните стени. Ето защо стероидите имат такова мощно въздействие, когато се развихрят из човешкото тяло. Те могат да навлязат дълбоко навътре в клетката, вътре в ядрото и да променят самия начин, по който тя функционира.
Да обобщим: от детектора няма никаква полза. Потайният подход не върши работа. И затова се връщаме към първоначалния план. Ти купуваш Снежен крах и го хвърляш във въздуха.
Уай Ти още не разбира съвсем това последното. Но си трае, защото според нея Нг трябва да обръща повече внимание на волана.
След като се измъкват от най-гадната част, се оказва, че в по-голямата си част Жертваната зона се състои от обрасла с изсъхнали кафяви бурени пустош и огромни изоставени парчета метал. Тук-таме се издигат големи купчини гадости — въглища, шлака, сгур, стопилки, кой знае какво.
Колчем завият зад някой ъгъл, те се натъкват на малка зеленчукова плантация, обработвана от азиатци и южноамериканци. Уай Ти остава с впечатлението, че Нг се готви да ги прегази, но в последния миг той неизменно променя решението си и ги заобикаля.
Някакви испаноговорящи чернокожи играят бейзбол на широко открито пространство и използват кръглите капаци на двесталитрови варели за бази. Паркирали са половин дузина стари брички покрай площадката и са включили фаровете за осветление. Наблизо има бар, вграден в една потрошена каравана с графити надпис: ЖЕРТВАНАТА ЗОНА. Редици от фургони стърчат сред двор с ръждясали железопътни релси, а между траверсите растат кактуси. Един от фургоните е превърнат във франчайз „Райските врата на преподобния Уейн“. Центроамериканци-евангелисти са се наредили да се покаят и да поговорят на езици под неоновия Елвис. В Жертваната зона няма неоводолейски храмове.
— Складовата зона не е толкова мръсна като първото място, на което бяхме — уверява я Нг. — Затова няма да е толкова зле, че не можеш да си сложиш противотоксичната маска. Може да подушиш изпарения от „Хлад“.
Уай Ти си отбелязва наум този нов феномен: Нг използва уличното име на контролирано вещество.
— За фреон ли говориш? — пита тя.
— Да. Човекът — обект на нашето разследване влага капитал в най-различни предприятия. Това ще рече, че пласира най-различни вещества. Но започна с фреона. Той е най-големия търговец на Хлад на едро и дребно по Западното крайбрежие.
Най-сетне Уай Ти стопля. Фургонът на Нг е с климатик. Не с лайнян неозонов климатик, а със съвсем истинско, хевиметъл висококапацитетно пронизващо до костите духало-виелица „Фрижидер“. Вероятно използва неимоверно количество фреон.
Освен всичките му практически предназначения климатикът е част от тялото на Нг. Уай Ти се разкарва в компанията на единствения в света фреономан.
— От тоя пич ли си купуваш „Хлад“?
— Досега да. Но за в бъдеще съм се разбрал с един друг.
Един друг. Мафията.
Наближават брега. Десетки дълги, мършави едноетажни складове са наредени успоредно покрай водата. В този край достъпът до всички тях се осигурява по един-единствен път. Помежду им минават по-малки пътчета и се спускат нататък, където навремето са били кейовете. Тук-там са разпръснати изоставени тракторни ремаркета.
Нг завива от главния път в малко кътче, скрито между стара електроцентрала от червени тухли и купчина ръждясали контейнери. Обръща колата с предницата навън, сякаш очаква да не се бави много-много тук.
— В отделението пред тебе има пари — казва й той.
Уай Ти отваря жабката, както би я нарекъл всеки друг, и намира вътре дебела пачка омачкани, мръсни банкноти от един трилион долара. Ед Мийсчета.