Той подава тръбичката на Уай Ти. Червените цифри отгоре започват да броят от десет надолу.
— Когато стигне до „едно“, поднеси я към носа си и вдишвай — наставлява я типът.
Тя вече отстъпва назад.
— Проблем ли имаш, момиченце? — пита той.
— Още не — отвръща тя. После запокитва с все сила тръбичката във въздуха.
Изневиделица се разнася пърпорене на перки. „Вихърът жетвар“ прелита над тях. Всички мигом се свиват — изненадата огъва коленете им. Тръбичката пада обратно на земята.
— Кучка смотана! — изругава кльощавият.
— Много изпипан план — обажда се БКУО — но нещо не загрявам що така едно хубаво и умно момиче като тебе се е навило да участва в самоубийствена мисия?
Слънцето се показва. Всъщност, около половин дузина слънца навсякъде около тях във въздуха — сенки няма. Лицата на кльощавия и на БКУО под това ослепително сияние изглеждат плоски и размазани. Уай Ти е единствената, която изобщо вижда нещичко, защото очилата за нощно виждане я предпазват. Мъжете треперят и клюмват под ярките лъчи.
Уай Ти се обръща и поглежда назад. Едно от миниатюрните слънца е увиснало над лабиринта от контейнери, осветява всичките му пролуки, заслепява въоръжените стражи. Сцената проблясва — ослепително сияние и пълен мрак се сменят, докато електрониката на очилата й се мъчи да вземе решение. Но сред целия този визуален хаос един образ се запечатва незаличимо в ретината й: въоръжените мъже са покосени като дървета от ураган. Само за миг редица от тъмни ъгловати силуети се очертава над лабиринта, надига се като кибернетично цунами. Плъхове.
Избягват лабиринта от контейнери — прескачат го в дълги плоски параболи. Пътьом някои са се врязали право в телата на въоръжените мъже като защитници от Националната футболна лига, заораващи на скорост през смотаняците-фотографи, струпали се на страничната линия. Щом кацат на пътя пред лабиринта, в миг се надига прах, из който бели искри танцуват като обезумели. Докато се случва всичко това, Уай Ти не чува нищо. Усеща как един Плъх се врязва в тялото на хърбавия дългуч, чува как ребрата му изпращяват като смачкан целофан. Вътре в склада вече е настанал ад, но погледът й се опитва да проследи действието. Вижда как още Плъхове — инверсионни следи от искри и прах — кацат за миг на пътя и излитат над следващата бариера.
Изминали са три секунди, откакто тя е запокитила тръбичката във въздуха. Обръща се, за да погледне вътре в склада. Но на покрива му е застанал някой, който привлича за миг погледа й. Пак снайперист, излиза иззад климатика. Тъкмо започва да свиква със светлината и вдига пушката. Уай Ти трепва, когато червеният лазерен лъч излита от дулото и удря в очите й веднъж, два пъти, докато той се прицелва в челото й. Зад него приижда „Вихърът Жетвар“ — перките му образуват диск под бляскавото сияние. Дискът, който се смалява до тясна елипса, а после в непрекъсната сребърна черта. После прелита покрай снайпериста.
Хеликоптерът прави остър завой, търси още плячка. Нещо пада от него в безсилна траектория — тя решава, че е пуснал бомба. Но това е главата на снайпериста, която се върти безспир и изхвърля в сиянието тънка розова спирала. Перките на малкия хеликоптер явно са го ударили в тила. Част от Уай Ти безстрастно наблюдава как главата подскача и се върти в прахта, а останалата й част крещи, та се къса.
Тя чува как нещо изпуква — първият силен звук досега. Обръща се, за да види откъде идва той, и погледът й попада на водната кула, издигаща се над мястото — чудесна позиция за снайперист.
Но после вниманието й привлича тънката синьо-бяла моливна чертичка на отходните газове на мъничка ракета, стрелнала се в небето над фургона на Нг. Ракетката не прави нищо — просто се издига до определена височина и застива на място, подпряна от изгорелите си газове. На Уай Ти не й пука — сега тя се носи по пътя с дъската и се опитва да си намери прикритие.
Следва второ изпукване. Преди звукът да стигне до ушите й, ракетата се стрелва хоризонтално като риба, съвсем леко поправя курса си и се прицелва там, където се е покачил снайперистът — на стълбата на кулата. Следва оглушителна, гадна експлозия — без пламъци, без сияние, като мощните безсмислени избухвания, каквито се наблюдават при фойерверките. За миг до слуха й стига звънтенето на шрапнели по желязното скеле на кулата.
Тъкмо преди да навлезе отново в лабиринта, покрай нея профучава прашна вихрушка и запраща в лицето й камъни и счупени стъкла. Чува я как подскача нататък и рита стоманените стени, за да смени посоката. Плъх, който й разчиства пътя.