Выбрать главу

— Те помнят ли? — пита Уай Ти.

— Колкото помнят всички кучета — отвръща Нг. — Не можем да изтриваме спомени.

— Значи може би сега Фидо е Плъх някъде.

— Аз на твое място бих се надявал да е така, заради самия него — отвръща Нг.

В един франчайз „Големият Хонконг на Господин Лий“ във Финикс, Аризона, полуавтоматичната стражева единица Б-782, производство на „Нг Секюрити Индъстрийс“, се събужда.

Произвелата го фабрика, го смята за робот на име Номер Б-782. Но той се мисли за питбултериер на име Фидо.

Едно време малкото кученце Фидо понякога вършеше пакости. Но сега живее в хубава къщурка сред хубаво дворче. Сега той е добро кученце. Обича да лежи в къщурката си и да слуша лая на другите кученца. Фидо е част от голяма глутница.

Тази вечер нейде далече много лаят. Той се вслушва в този лай и разбира, че цяла глутница добри кученца е много възбудена от нещо. Тайфа много лоши хора се опитват да сторят зло на едно добро момиче. Това много е ядосало и възбудило кученцата. За да защитят доброто момиче, те причиняват болка на лошите хора.

Точно така трябва да бъде.

Фидо не излиза от къщурката си. Когато чува за първи път лая, го обзема вълнение. Той обича добрите момичета и много се разстройва, когато разни лоши мъже се опитват да им сторят зло. Някога имаше едно добро момиче, което го обичаше. Това беше навремето — когато той живееше на едно страшно място, винаги беше гладен и много хора го измъчваха. Но доброто момиче го обичаше и се отнасяше добре него. Фидо много обича доброто момиче.

Ала по лаенето на другите кученца разбира, че вече няма страшно за доброто момиче. И затова отново заспива.

33

— Извинявай, партнер — подвиква Уай Ти, щом влиза в стаята „Бабел/Инфокалипсис“. — Леле! Тука все едно си в някое от ония неща, дето са пълни със сняг за разклащане.

— Здрасти, Уай Ти.

— Имам още сведения за тебе, партнер.

— Казвай.

— „Снежен крах“ е роид. Или поне доста намязва на роид. М-да, точно така. Влиза ти през клетъчните стени точно като роид. А после прави нещо на клетъчното ядро.

— Беше прав — обръща се Хиро към Библиотекаря. — Точно като херпес.

— Говорих с един пич и той ми каза, че направо ти прецаква ДНК-то. Не разбирам и половината от тия дивотии, ама така каза.

— И кой е тоя пич, с когото си говорила?

— Нг. От „Нг Секюрити Индъстрийс“. Ти няма какво да приказваш с него, на тебе няма да ти даде сведения — презрително заявява тя.

— Защо се мотаеш с такива като Нг?

— Задачка за Мафията. Те за първи път разполагат с проба от наркотика благодарение на мен и моето другарче Нг. Досега дрогата винаги се е самоунищожавала, преди да се доберат до нея. Предполагам, че сега я анализират или нещо такова. Сигурно се опитват да разработят противоотрова.

— Или да я възпроизведат.

— Мафията не би го направила.

— Не бъди наивна — казва Хиро. — Разбира се, че би го направила.

Уай Ти се нацупва.

— Виж — казва той. — Извинявай, че ти го напомням, но ако все още имахме закони, Мафията щеше да е престъпна организация.

— Но нямаме — напомня му Уай Ти, — така че тя е просто поредната верига.

— Чудесно. Казвам само, че може би не го правят за благото на човечеството.

— А ти защо си се заврял тука заедно с тоя смотан демон? — посочва тя Библиотекаря. — За благото на човечеството? Или щото си погнал някоя фуста? Как й беше името…

— Добре, добре, да не говорим повече за Мафията — прекъсва я Хиро. — Имам работа.

— И аз — Уай Ти изскача пак навън и оставя в Метавселената дупка, която компютърът на Хиро бързо запълва.

— Тя май си е паднала по мен — обяснява Хиро.

— Изглеждаше доста привързана — съгласява се Библиотекарят.

— Добре — казва Хиро. — А сега на работа. Откъде е дошла Ашера?

— Първоначално от шумерската митология. Затова тя играе важна роля и във вавилонските, асирийските, ханаанските, юдейските и угаритските митове, до един произлезли от шумерските.

— Интересно. Значи шумерският език е отмрял, но шумерските митове по някакъв начин са преминали в новите езици.

— Правилно. Шумерският е използван от по-късните цивилизации като език на религията и науката. По подобен начин се е използвал и латинският в Европа през Средновековието. Никой не го е говорил като роден език, но учените хора са го четели. По този начин шумерската религия се е предала на поколенията.