— Както може би знаете, Шумер е бил разположен в наводняваните райони между двете големи реки Тигър и Ефрат. Тъкмо оттам е идвала всичката глина — вземали са я направо от речните корита.
— Значи Енки им е осигурявал дори и средството за пренасяне на информация — глината. Те са писали върху мократа глина, а после са я изсушавали — отървавали са се от водата. Ако по-късно върху глината попаднела вода, информацията бивала унищожавана. Но след като с изпичането са пресушавали всичката вода — стерилизирали са семето на Енки чрез изваряване, така да се каже — плочките са били вечни и неизменни като думите на Тората. Налудничаво ли ти звуча?
— Не знам — казва Библиотекарят, — но ми звучите малко като Лагос.
— Трогнат съм. Току-виж съм станал и гаргойл.
34
Всеки пешеходец може да се вмъкне в Грифит парк, без да го забележат. Уай Ти схваща, че въпреки преградите на пътя, лагерът на Фалабала не е кой знае колко добре охраняван, ако си способен да се движиш извън пътищата. За една скейт нинджа върху чисто нова дъска, с чифт чисто нови очила за нощно виждане (хей, за да спечелиш пари, трябва да похарчиш пари) няма никакъв проблем. Само си намери стръмен наклон, спускащ се надолу към каньона, и обикаляй по ръба, докато не видиш лагерните огньове в ниското. А после се пусни по хълма. Довери се на гравитацията.
Някъде по средата на спускането тя разбира, че комбинезонът й в синьо и оранжево, макар и такъв суперски, посред нощ в зоната на Фалабала би станал същински център на внимание. Затова посяга към яката, напипва вшития в плата твърд диск и го стисва с два пръста. Той щраква. Дрехата потъмнява, цветът прозира през електропигмента като маслено петно и после почернява.
При първото си посещение тя не огледа мястото кой знае колко внимателно, защото се надяваше никога повече да не стъпи тук. И затова склонът се оказва по-висок и по-стръмен, отколкото си го спомня. Може би повече напомня на урва, отвесна скала или бездна, отколкото в спомена й. Единственото, което й навява тези мисли е, че май тук й се събира много свободно падане. Свободно падане в страхотен балистичен стил. Суперготино е, всичко това си е част от работата, казва си тя. Умните колела са много подходящи за целта. Стволовете на дърветата са синкавочерни и не се открояват особено на черносинкавия фон. Единственото нещо, което вижда освен тях, е червеният лазерен лъч на дигиталния спидометър отпред на дъската, който не показва никакви съществени данни. Цифрите треперят и са се превърнали в облак зърнеста червена светлина, а радарният скоростен сензор се мъчи да се закачи за нещо.
Тя изключва спидометъра и се понася в пълен мрак. Втурва се презглава към сладкия бетон на дъното на потока като черен ангел, комуто Всемогъщият току-що е прерязал въжетата на небесния парашут. И когато колелата най-сетне срещат платното, коленете й насмалко не пробиват челюстта. Тя завършва цялата тази гравитационна трансакция не особено възвишено, гадно повлечена от тъмна скорост.
Бележка наум: Следващия път просто скочи от някой шибан мост. Така поне няма да ти наврат невидим кактус в носа.
Тя завива стремглаво зад един ъгъл, килва се така, че едва не забърсва жълтата линия, а очилата й разкриват всичко в сиянието на многоспектрално излъчване. В инфрачервено лагерът на Фалабала представлява бушуваща сияйна розова мъгла, раздирана от нажежените до бяло взривове на лагерни огньове. Цялото това нещо се вихри над неясна синкава настилка, което във фалшивата цветова схема означава, че тя е студена. Над всичко на хоризонта се издигат назъбените очертания на онази шашава импровизирана бариерна технология, в която тия фалабали са такива спецове. Бариера, напълно презряна, прескочена и смело преодоляна от Уай Ти, паднала от небето посред лагера като бомбардировач „Стелт“ с комплекс за малоценност.
След като вече сте в самия лагер, хората изобщо не ви забелязват, нито пък им пука кой сте. Няколко човека я виждат, наблюдават я как се плъзга покрай тях, обаче не се шашкат. Сигурно тук идват много Куриери.
Много смахнати, лековерни Куриери, пиячи на „Куул ейд“. Тия тук не са достатъчно отракани да забележат, че Уай Ти е от друга порода. Но това е чудесно — засега тя минава метър, стига да не огледат оборудването на новата й дъска.