— На компютъра ли са го видели?
— Да. Или понякога на телевизионен екран.
— Какво правеше ти на Сала?
Жената запрята ръкава на дрипавата си дреха и показва ръка, цялата в белези от игли.
— Дрогирала си се?
— Не. Давахме кръв.
— Точили са ви кръвта’?
— Да. Понякога пишехме и програми. Но само някои от нас.
— Откога си тук?
— Не знам. Преместват ни тук, когато вените ни вече не стават за нищо. Просто вършим разни неща, за да помогнем за разпространението на Словото — мъкнем предмети, издигаме барикади. Но не прекарваме особено много време в труд. През повечето време пеем песни, молим се и разказваме на другите хора за Словото.
— Искаш ли да се махнеш оттук? Мога да те измъкна.
— Не — отвръща жената. — Никога не съм била по-щастлива.
— Как можа да го кажеш? Била си хакер, голяма клечка. Сега си отрепка, ако бъда искрена.
— Няма нищо, не ме обиждаш. Когато бях хакер, всъщност не бях щастлива. Изобщо не се замислях за важните неща. Бог. Раят. Духовното. Трудно е да мислиш в Америка за подобни неща. Просто ги изтласкваш настрани. Но именно те са важните неща — не програмирането на компютри или правенето на пари. Така мисля аз.
Уай Ти държи под око Върховния жрец и приятелчето му. Все повече се приближават, стъпка по стъпка. Вече са толкова близо, че тя подушва какво са вечеряли. Жената полага длан на раменната подплънка на Уай Ти.
— Искам да останеш тук с мен. Искаш ли да слезем долу и да пийнем нещо? Сигурно си жадна.
— Тря’а да бягам — Уай Ти се изправя.
— Налага се да се противопоставя — обажда се Върховният жрец, като пристъпва напред. Не го казва сърдито. По-скоро се мъчи да се държи като таткото на Уай Ти. — Не това е правилното решение за теб.
— Ти какво си, да не си ролеви модел?
— Добре, не си длъжна да се съгласяваш. Но хайде да слезем долу и да поговорим за това край огъня.
— Хайде да се разкараме по-далечко от Уай Ти, преди да е влязла в режим на самозащита — тросва се тя.
И тримата фалабали се отдръпват от нея. Много са сговорчиви. Върховният жрец вдига умолително ръце.
— Извинявам се, ако си се почувствала заплашена — казва той.
— Просто сте малко смахнати — отвръща Уай Ти и отново превключва очилата си на инфрачервено.
В инфрачервените лъчи тя вижда, че третият фалабала, който придружава Върховния жрец, държи в ръката си нещо дребно и необикновено топло.
Тя насочва към него фенерчето си и тънкият жълт лъч го осветява до кръста. Мъжът е мръсен, сиво-кафяв на цвят и почти не отразява светлината. Но там проблясва нещо лъскаво и червено — рубинено острие.
Подкожна игла. Спринцовка, пълна с червена течност. Инфрачервената светлина показва, че е топла. Прясна кръв.
Тя не го проумява съвсем — защо тия пичове ще се разкарват със спринцовка, пълна с прясна кръв. Но е видяла достатъчно.
Течните стави се изстрелват от кутията в дълга, тясна неоновозелена струя, и когато тя удря в лицето онзи с иглата, той отмята глава назад, сякаш току-що са го фраснали между очите и се строполява, без дори да гъкне. После, за всеки случай, обстрелва и Върховния жрец. Жената просто стърчи там, като че изпаднала в пълен потрес.
Уай Ти изскача от каньона толкова бързо, че когато се стрелва сред движещите се коли, направо хвърчи. Веднага щом се лепва здраво за един нощен танкер, натоварен с марули, тя звъни на мама.
— Мамо, чуй ме. Не, мамо, зарежи бученето. Да, пътувам със скейтборда по магистрала. Но, мамо, изслушай ме за секунда…
Принудена е да затвори телефона на дъртачката. С нея е невъзможно да се говори. После се опитва да установи гласова връзка с Хиро. Това отнема няколко минути.
— Ало! Ало! Ало! — крещи тя, после чува бибипкането на клаксон — от телефонната слушалка.
— Ало?
— Уай Ти е.
— Как е? — този тип вечно изглежда прекалено лежерен в личните си дела. Тя не иска да му обяснява как е. Отново чува бибипкане на клаксон някъде около Хиро.
— Хиро, ти къде си, по дяволите?
— Разхождам се по една улица в Ел Ей.
— Как така вървиш по улицата и в същото време си в Метавселената? — и тогава ужасяващата реалност достига до съзнанието й. — Ти да не си станал гаргойл?!
— Ами… — проточва Хиро. Колебае се, срам го е, все едно още не му е хрумвало, че действа тъкмо като такъв. — Не е точно като да си гаргойл. Помниш ли като ми мрънкаше, че съм харчел всичките си пари за компютри?