Разправят, че това сладурче развивало близо двеста километра в час по чакъл. Биосът се включва към мрежата за следене на атмосферните условия на ЦРК и знае кога ще се натъкне на урва. Аеродинамичният капишон е напълно гъвкав, сам изчислява най-ефективната си форма в зависимост от скоростта и вятъра в момента, променя извивките си в съответствие с тях, увива се около тебе като гимнастичка-нимфоманка.
Скот схваща, че този тип ще подкара мотора с търговска фактура — нали е приятел и довереник на господин Норман. Не е лесно за един енергичен търговец да напише договор, с който продава такъв секси звяр срещу фактура. Минутка колебание. Чуди се какво ли ще му се случи, ако всичко това е някаква грешка.
Типът го наблюдава напрегнато и като че го усеща, че е нервен — все едно чува как бие сърцето на продавача. Така че в последната минута той се отпуска, обзема го великодушие — Скот ги обича тия типове, дето трошат много пари — и решава да натовари фактурата с още няколкостотин хонконгски долара, та да изкара Скот една мижава комисионна от сделката. Всъщност бакшиш.
А после — черешката върху тортата — типът направо пощурява в магазина. Съвсем откача. Купува си пълно оборудване. Ама всичко. Най-доброто възможно. Цял черен комбинезон, повиващ всичко от пръстите на краката до врата в бронирана тъкан, през която кожата диша, с подплънки от бронегел навсякъде, където трябва, и въздушни възглавници около врата. Дори и маниаците на тема безопасност не си правят труда да слагат каска, когато са облечени с такова чудо.
Така че след като измисля как да закачи мечовете си на комбинезона, онзи е готов.
— Трябва да ти призная — казва Скот, докато типът яхва новия си мотор, наглася мечовете си и прави с биоса нещо невероятно своеволно, — че изглеждаш страшен пичага!
— Ми благодаря. — Той издува газта и Скот усеща, ала не чува мощта на двигателя. Това чудо е толкова ефикасно, че не си пилее мощта в произвеждане на шум. — Много здраве на чисто новичката ти племенница! — и типът отпуска съединителя. Спиците се огъват и събират, моторът изскача от паркинга, сякаш подрипва на електрическите си лапи, сече направо през паркинга на съседния Неоводолейски храм и излиза на шосето. Половин секунда по-късно типът с мечовете се е превърнал в точица на хоризонта. После се стапя. На север.
36
Преди да навърши двайсет и пет години човек все си мисли, че при точните обстоятелства би се проявил като най-страшния пичага на света. Ако бях се заселил в манастир в Китай, в който се изучават бойни изкуства, и ги изучавах страшно упорито десет години. Ако колумбийски наркодилъри бяха изтребили семейството ми и се бях заклел да отмъстя. Ако се бях разболял от смъртоносна болест и ми оставаше една година живот, за да я посветя на ликвидирането на уличната престъпност. Ако просто бях пропаднал и бях посветил живота си на лошотията.
И Хиро навремето се чувстваше по този начин, но после се натъкна на Гарвана. Това в известен смисъл е освобождаващо. Вече не му се налага да се напъва да се прави на най-страшния пичага на света. Позицията вече е заета. Увенчаващият щрих, единственото, което наистина поставя страшнопичагарията от световна класа тотално извън обсега му, разбира се, е водородната бомба. Ако не беше тя, човек все би могъл да се старае. Може би да намери ахилесовата пета на Гарвана. Да се промъкне, да го надвие, да се изниже и да офейка. Но ядреният чадър на Гарвана прави световната титла недосегаема.
В което няма лошо. Понякога си е съвсем наред да бъдеш и мъничко лош. Да си познаваш границите. Да се задоволяваш с онова, което имаш.
След като излиза на магистралата и потегля към планините, той се включва към кабинета си. Земята все още си е там, насочила обектива си в едър план върху Сала. Хиро го оглежда — наложен в призрачни отсенки върху изгледа от магистралата — докато препуска към Орегон с над двеста километра в час.
Отдалече Салът изглежда по-голям, отколкото е в действителност. С приближаването той забелязва, че илюзията е предизвикана от обгръщащото го мазно петно-облак от канални нечистотии и замърсяващи въздуха вещества собствено производство, разтапящи се в океана и в атмосферата.
Салът обикаля океана по часовниковата стрелка. Когато напалят котлите на „Ентърпрайз“, той може да контролира в слаба степен посоката си, но истинската навигация е практически невъзможна с всичките тези лайна, с които е накичен. Пътува най-вече натам, накъдето го завлече вятърът или ефекта на Кориолис. Преди две години Салът обикаляше покрай Филипините, Виетнам, Китай, Сибир и обираше бежанците. После зави към Алеутската верига, покрай анклава Аляска, а сега преминава покрай градчето Порт Шърман, щата Орегон, близо до границата с Калифорния.